Гейтуей II [Beyond the Blue Event Horizon]

Беше напуснал кораба и отиваше към стаята на бляновете преди съзнателната част от ума му да разбере онова, което подсъзнанието му веднага бе схванало. Молитвените ветрила! Те съдържаха информация! Той че се спря, за да се запита защо информацията бе на земен език или поне изглеждаше такава. Беше осъзнал основния факт. Беше решен сам да провери. Задъхан от бързане, Петер нахълта в стаята и трескаво се зарови в „молитвените ветрила“. Как го направи Уон? Защо, за бога, не бе изчакал, за да види по-добре какво правеше? Но тук също имаше свещници, или вази за цветя, няма значение как ще ги нарече; той напъха първото молитвено ветрило, което му попадна подръка, в най-близкия свещник. Нищо не се случи.

Опита шест ветрила; пъха ги с тесния край, пъха ги с широкия край, пъха ги по най-различен начин, преди да му дойде наум, че може би не всички четящи устройства все още работеха. Второто, което изпробва, просто изсмука ветрилото от ръката му и веднага светна. Той видя шест танцьорки с черни маски и плътно черно трико и чу песен, която отдавна не бе чувал.

Беше шоу, записано от пиезовизията върху магнитна лента! Не. Дори не от пиезовизията. Беше по-старо, може би само няколко години след откриването на астероида Гейтуей; втората му жена бе още жива, а Джанин не беше родена, когато тази песен беше хит. Записът бе направен от обикновен стар телевизор, преди хичиянските пиезоелектрични чипове да бяха включени в комуникационните системи. Може би беше представлявало част от библиотеката на някой изследовател от Гейтуей, несъмнено на някой от Мъртвите, по някакъв начин презаписано на молитвено ветрило.