Позитронният човек
- Автор: Азимов Айзек, Силверберг Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Позитронният човек». Краткое содержание книги:
— Добре дошъл, добре дошъл! — поздрави Магдеску. Кипеше от енергия. Може би от твърде много енергия, помисли си Ендрю. Но поне изглеждаше искрен. — Знаменитият Ендрю Мартин! Печално известният Ендрю Мартин!
— Печално известен ли?
— Абсолютно! Най-печално известният продукт в нашата история. Но трябва да кажа, че едва ли не е сквернословие да наричам толкова наподобяващо живота нещо продукт. Не ми се обидихте, нали?
— Как бих могъл? Аз съм продукт — потвърди Ендрю, но в гласа му нямаше топлота.
Виждаше, че Магдеску е неспособен да заеме определена позиция спрямо него. Да, докоснаха си ръцете като двама бизнесмени на делова среща. И след миг го нарича нещо. Казва, че „наподобявал живота“. Ендрю не си правеше илюзии за себе си — знаеше какво е. Подобен на човек, но не човек. Приличаше на живо същество, но не беше. Беше продукт, а не някой. Но не му харесваше да го слуша.
— Свършили са чудесна работа по вас! Забележително! Забележително! Почти като човек!
— Не съвсем — отвърна Ендрю.
— Но изумително подобие, като преценим всичко накуп. Изумително! Срамота е, че старият Смит-Робъртсън така се настрои срещу вас. Вие страхотно приличате на човек, няма спор, чудесно техническо достижение. Но той позволи на фирмата да стигне с идеята за андроидите само дотук. Ако беше позволил на нашите хора да направят всичко възможно, бихме постигнали още кой знае какво с вас.
— Все още можете да го направите.
— Не, не ми се вярва — усъмни се Магдеску и удоволствието изскочи от него като от пробит балон.
Тази внезапна промяна в настроението му стресна Ендрю. Магдеску се дръпна от него и тръгна из стаята на зигзаг, извличащ от пода зеленикава светлина и чудата звънтяща музика.
— Мина времето за това — мрачно подхвърли Магдеску. — Забравете за епохата на значителен напредък в роботиката, тя е само история. Поне тук. Почти сто и петдесет години неограничено използваме роботи на Земята, но отново настъпват промени. Сега пак ги пращат обратно в космоса, а тези на Земята ще бъдат без мозъци.
— Но аз съществувам и оставам на Земята.
— Е, вярно. Но вие сте си вие, крайно отклонение, робот в себе си, единственият андроиден робот. Вие не сте прототип на цяла серия. Вие сте уникално изделие, което са произвели в напълно различно време и след това са направили всичко необходимо, за да си останете уникален. Никакъв простор за по-нататъшно развитие. Никакви върхови постижения. Нито върхове, нито постижения. А и без това не изглеждате като робот. Далеч зад нашия хоризонт сте… Между другото, защо дойдохте тук?
— За усъвършенстване.
Магдеску се изсмя остро.
— Не чухте ли какво ви разправях досега? Няма никакъв прогрес! Това е изследователски център, но търсенията ни са насочени абсолютно неправилно! Опитваме се да направим роботите по-прости и по-механични, а ето ви тук — най-съвършеният робот, който съществува и който ще съществува някога — идвате и искате да ви направим още по-добър. Как бихме могли? Какво още можем да направим за вас, което да не е направено?
— Това — каза Ендрю.
Подаде на Магдеску паметен диск. Директорът по изследванията се взря злобно в него, все едно, че Ендрю сложи в ръката му медуза или жаба.
— Какво е това? — попита накрая.
— Схемата за следващото ми подобрение.
— Схема — озадачено повтори Магдеску. — За подобрение?
— Да. Искам да бъда по-малко робот, отколкото съм сега. След като съм донякъде органичен, вече искам да имам и органичен източник на енергия. Можете да ми го осигурите. Защото необходимите изследвания са вече проведени.
— От кого?
— От мен.
— Вие сам сте проектирал усъвършенстването си? — Магдеску се засмя, смехът му се усили и премина в маниакален кикот. — Чудесно! Роботът идва тук и връчва на директора по изследванията схемата! И кой я е изработил? Самият робот! Чудесно! Чудесно! Знаете ли, когато бях малко момче, моята баба все ми четеше една книга, древна книга, която според мен е вече напълно забравена. Нарича се Алиса в Страната на чудесата. Разказваше се за момиченце отпреди триста-четиристотин години, което последвало заек в дупката му и попаднало в свят, в който всичко е абсурдно докрай, само че никой не го знае и приемат всичко съвсем сериозно. И това е нещо точно като от книгата. Или нейно продължение. Мога да го нарека Алви в Страната на чудесата. Макар че май си има продължение. — Магдеску говореше много забързано, почти трескаво. — Трябва ли да приемам сериозно тази схема за усъвършенстване? Това е шега, нали?