Позитронният човек
- Автор: Азимов Айзек, Силверберг Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Позитронният човек». Краткое содержание книги:
— На друго място? Кой друг може да извърши подобрения на робот? Тази корпорация контролира цялата технологична информация, отнасяща се до роботите!
— Не цялата — тихо го поправи Ендрю. — Нима мислите, че бих могъл да проектирам устройството, без да познавам напълно своята конструкция?
Магдеску беше като зашеметен.
— Искате да кажете, че сте готов да създадете конкурентна фирма за роботи, ако ние не извършим тези подобрения във вас?
— Разбира се, че не. И една стига. Но ако ме принудите, доктор Магдеску, ще създам фирма за производство на протезиращи устройства като моя преобразовател. Не за андроидния пазар, доктор Магдеску, защото той се свежда до един-единствен индивид, а за широкия човешки пазар. И си мисля, че тогава „Ю Ес Роботс енд Мекеникъл мен“ ще съжалява за отказа си да ми предложи съдействие.
Последва дълго мълчание. После Магдеску каза безчувствено:
— Май вече виждам накъде клоните.
— Надявам се. Но ще ви обясня изчерпателно. Обстоятелствата са такива, че аз контролирам патентите за това устройство и целия спектър от устройства, които е възможно да се разработят от него. Фирмата „Файнголд и Чарни“ досега ме е представяла изключително успешно по юридическите въпроси и ще продължи да го прави. Няма да е трудно да намеря поддръжници и сам да се заема с този бизнес — развитието на поредица протезиращи устройства, които в края на краищата ще дадат на човешките същества много от предимствата — издръжливост и лесен ремонт — притежание на роботите, но без техните недостатъци. В такъв случай, какво според вас ще стане с „Юнайтед Стейтс Роботс енд Мекеникъл Мен“?
Магдеску кимна. Лицето му помрачня. Ендрю продължи:
— Обаче ако вие изработите и вградите в мен устройството, което току-що ви показах и ако се съгласите да ме оборудвате при поискване с всяко протезиращо подобрение, което бих проектирал впоследствие, готов съм да сключа с вашата фирма договор за предоставяне на лиценз. Накратко, това е същността на нещата — имам нужда от опита и уменията ви в технологията на роботите и андроидите, макар и да съм уверен, че мога да я възпроизведа, стига да ме принудите, а вие се нуждаете от устройствата, които създадох. Според договора за предоставяне на лиценз — защото аз смятам да ви предложа такъв — „Юнайтед Стейтс Роботс енд Мекеникъл мен“ ще получи разрешение да използва моите патенти, контролиращи новата технология. Тя ви дава възможността не само да произвеждате високотехнологични роботи с човешка форма, но и да протезирате изцяло човешки същества… Разбира се, първите лицензи няма да бъдат предоставени преди успешното извършване на първата операция върху мен и преди да мине достатъчно време, което недвусмислено да покаже успеха на тази операция.
Магдеску каза несигурно:
— За всичко сте помислил, нали?
— Точно на това се надявам.
— Не ми се вярва, че сте робот. Вие сте толкова дяволски… агресивен!
— Не бих казал, доктор Магдеску.
— Искания, условия, заплахи за създаване на конкурентни фирми… за Бога, никакви ограничения от Първия закон ли няма във вас?
Ендрю изобрази най-широката усмивка, на която беше способно лицето му.
— Несъмнено има — отвърна той. — Но в момента не изпитвам никаква принуда от страна на Първия закон. Той ми забранява да причинявам вреда на хора и аз ви уверявам, че съм толкова неспособен да го направя, колкото вие да си откачите левия крак и пак да го закачите на мястото му, докато си приказваме. Но какво общо има Първият закон с нашия спор? Да, вие сте човек, а аз съм робот, и аз ви поставих сурови условия; вие ги тълкувате като искания и заплахи, но аз разглеждам положението по съвсем друг начин. Според моето мислене не заплашвам нито вас, нито фирмата за която работите. Предлагам ви най-добрата перспектива от много години насам. Какво ще кажете, доктор Магдеску?
Магдеску облиза устни, подръпна брадичката си, нервно нагласи лентата, опасала голия му гръден кош.
— Добре — отстъпи той. — Трябва да разберете, мистър Мартин, че не е в моите пълномощия да решавам каквото и да било от този мащаб. Съветът на директорите ще се занимае с това, а не обикновен наемен служител като мен. И ще е нужно време.
— Колко?
— Не бих могъл да кажа. Още днес ще им предам всичко и те ще го обсъдят на редовното месечно заседание. После, предполагам, ще организират комисия за проучване и така нататък. Може да се проточи.
— Мога да изчакам разумен период от време — каза Ендрю. — Но само толкова и аз ще отсъдя колко дълъг да бъде този период. Ще направите добре, ако им предадете и това.