Позитронният човек
- Автор: Азимов Айзек, Силверберг Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Позитронният човек». Краткое содержание книги:
За Ендрю беше трудно да разбере това чувство на връзка, на близост с предшествениците. Той нямаше истински предци и нямаше да има наследници. Той беше единствен, особен, нещо пръкнало се в един миг като че от нищото.
Ендрю се улови, че размишлява как ли би се чувствал, ако имаше родител, но успя само смътно да си представи роботите на конвейера, които сглобяват тялото му в завода. Или пък какво е да имаш дете — но постигна само представата за маса или бюро, нещо направено от собствените му ръце.
Но човешките родители не бяха сглобяващи механизми и човешките деца не приличаха на маси и бюра. Бе тръгнал в грешна посока.
Загадка. И най-вероятно щеше да си остане такава за него. Той не беше човек, защо да очаква, че ще проникне с ума си във връзките на човешките семейства?
После Ендрю се замисли за Малката Мис, за Джордж, за Пол, дори за избухливия стар Сър и какво означаваха те за него. И осъзна, че в края на краищата принадлежеше към семейната верига, макар да нямаше родители и да не можеше да създаде деца. Мартинови го приеха и го направиха един от тях. Той наистина беше Мартин. Да, осиновен Мартин… Но това беше най-доброто, на което можеше да се надява. Мнозина сред хората не познаваха щастието да принадлежат към такова любящо семейство. Като претеглеше всичко, бе имал голям късмет. Въпреки че беше само един робот, той познаваше неразривната устойчивост на семейството. Познаваше топлотата. Познаваше любовта.
Обаче всички, които Ендрю обичаше, си бяха отишли. Това го натъжаваше, но го и караше да се чувства свободен. За него веригата се прекъсваше. И никога нямаше да се свърже отново. Но поне можеше да прави каквото поиска, без риск да разтревожи своите близки. След смъртта на правнука на Сър, Ендрю беше свободен да се заеме с усъвършенстването на своето андроидно тяло. Това отчасти смекчаваше чувството на загуба.
И все пак той беше самотен в този свят или така му се струваше — не само защото представляваше позитронен мозък в единствено по рода си андроидно тяло, но и защото не беше обвързан по какъвто и да е начин. А този свят имаше множество причини да се настрои враждебно към стремежите му. Но Ендрю си казваше, че това е още по-силен подтик да продължи по отдавна избрания път, пътят, който се надяваше да го изведе до неуязвимост от света, където го захвърлиха толкова равнодушно преди много години, без да го питат.
Но Ендрю не беше толкова сам, колкото предполагаше. Мъжете и жените умираха, но корпорациите продължаваха да съществуват също като роботите и юридическата фирма „Файнголд и Чарни“ функционираше, макар да нямаше вече нито един Файнголд и нито един Чарни. Фирмата бе получила указания и ги следваше безупречно и безстрастно. Чрез вложените си капитали и от средствата, теглени от фирмата като наследник на Пол Чарни, Ендрю си оставаше богат. Това му позволяваше да плаща солидна годишна такса на „Файнголд и Чарни“, за да се занимават с юридическите въпроси на неговите изследвания, особено около новата горивна камера.
Дойде време Ендрю да посети пак ръководството на „Ю Ес Роботс енд Мекеникъл Мен“.
За трети път през дългия си живот Ендрю се срещаше лице в лице с висши ръководители на могъщата корпорация за роботи. Първия път, в далечното време на Мъруин Мански, главният мениджър Елиът Смит и Мански дойдоха в Калифорния, за да видят него. Но тогава Сър беше жив, а властният стар Сър можеше да привика при себе си дори някой от Смит и Робъртсън. Следващият път, след много години, Ендрю и Пол изминаха разстоянието до корпорацията — за да се срещнат с Харли Смит-Робъртсън и да уредят прехвърлянето на Ендрю в андроидното тяло.
Сега Ендрю щеше да пътува повторно на изток, но сам. Този път имаше външността и телесната форма, ако не и органите, на човешко същество.
От предишното идване на Ендрю „Ю Ес Роботс“ бе претърпяла големи промени. Основните производствени мощности бяха прехвърлени в голям космически завод, както повечето отрасли от промишлеността. Само проектно-конструкторския център остана на Земята, в обширна и красива местност като парк с просторни ливади и могъщи дървета, гъсто покрити с листа.