Позитронният човек
- Автор: Азимов Айзек, Силверберг Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Позитронният човек». Краткое содержание книги:
Благодари на Магдеску за времето, което му отдели и каза, че е готов да тръгне обратно към пистата. Помисли си с удоволствие, че и самият Пол не би се справил по-добре.
17
Магдеску сигурно недвусмислено бе обяснил всичко на Съвета на директорите, защото спешността на случая проникна в съзнанието им. След един наистина твърде разумно кратък срок до Ендрю стигна новината, че корпорацията би искала да започне бизнес с него. ЮСРММ щеше да изработи горивната камера и да я вгради в андроидното му тяло на свои разноски. И беше готова да започне преговори за лицензен договор относно производството и разпространението на цялата гама протезиращи органи, които Ендрю би създал.
Под наблюдението на Ендрю изработиха прототип на метаболичния преобразовател и го подложиха на всевъзможни лабораторни изпитания в Северна Калифорния — отначало в тела на роботи, после в току-що произведени андроидни тела без позитронни мозъци, но с външни системи за поддържане на живота.
Всички се съгласиха, че резултатите впечатляват. Накрая Ендрю обяви, че е готов за вграждането на устройството в самия него.
— Съвсем сигурен ли си? — попита Магдеску.
Самоувереният директор по изследванията сега изглеждаше угрижен. Докато се осъществяваше проектът, между Магдеску и Ендрю възникна необичайно, но здраво приятелство и Ендрю му се радваше много, защото останал без нито един Чарни, той осъзна ясно, че има нужда от близка връзка с човешки същества. Знаеше, че не иска да бъде абсолютен самотник, че всъщност не би могъл да преживее спокойно в пълно уединение, макар и да не схващаше защо е така. Нищо в мозъчното устройство на един робот не налага нуждата от общуване. Но Ендрю често размишляваше, че в много отношения е повече човек, отколкото робот, разбираше, че съществува в странно неопределимо колебание — нито човек, нито машина, взел от качествата и на двата вида.
— Да — каза той. — Не се съмнявам, че работата ще бъде добре и умело извършена.
— Не говоря за нашата част от работата. Говоря за твоята.
— Едва ли би могъл да подозираш, че горивната камера няма да действа!
— След тестовете нямам съмнения.
— Тогава какво?…
— Ендрю, нали знаеш, че от самото начало съм против това. Но не ми се вярва напълно да разбираш защо.
— Защото мислиш, че рязкото дърпане нагоре в технологията, което ще предизвикат моите протезиращи устройства в „Ю Ес Роботс“, ще бъде прекалено сложно за фирмата и тя няма да се справи.
— Не! Нищо подобно! Твърде далеч си от истината! Аз съм изцяло за експериментите в името на самите експерименти! Да не би да смяташ, че не искам да видя някакво движение напред в тази наша проклета област, след всичките десетилетия на тъпо и безполезно рачешко пристъпяне назад към все по-прости роботи, а сега и съвсем безмозъчни? Не, Ендрю, аз се тревожа за тебе.
— Но ако горивната камера…
Магдеску рязко вдигна ръце.
— Безопасна е, безопасна! Никой не спори. Но… виж какво, Ендрю, ще отворим тялото ти, ще извадим атомната батерия и ще монтираме куп революционно нови елементи, после ще свържем всичко с твоите позитронни схеми. Ами ако нещо се обърка с тялото ти по време на операцията? Винаги съществува опасност да стане — може би е малка, но е реална. Нали вече не си просто позитронен мозък, настанен в метална форма. Мозъкът ти има много по-сложни връзки с андроидното ти тяло. Знам как би трябвало да е осъществена операцията по прехвърлянето. Позитронните ти схеми са свързани чрез симулирани нервни пътища. Да предположим, че на операционната маса андроидното ти тяло престане да работи както трябва? Да предположим, че започне да отива към окончателна повреда?
— Може да умре, това ли се опитваш да ми кажеш?
— Да, ако умре. Ако твоето тяло започне да умира.
— Точно до него на съседната маса ще има резервно андроидно тяло.
— А ако не успеем да извършим прехвърлянето навреме? Ако, докато се мъчим да освободим позитронния ти мозък от милион и една връзки, създадени по времето на Смит-Робъртсън, с него се извършат необратими процеси, а ние не смогнем да го пренесем в резервното тяло? Твоят позитронен мозък си ти самият, Ендрю. Няма начин да измислим резерва за мозък, независимо дали е позитронен или не. Ако се повреди ще е завинаги. Ако се повреди над определена степен, ти ще си мъртъв.
— И затова не си сигурен в операцията?
— Ти си единствен. Ще ми бъде мъчно да те загубя.
— И на мен би ми било мъчно да се загубя, Алвин. Но не вярвам това да стане.