Господарят демон на Каранда
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарят демон на Каранда». Краткое содержание книги:
— Можем ли да подкупим някого, за да спре тази неприятна история?
— Вече изплащаме на Васка цяло състояние, за да ни остави на мира, но консорциумът изобщо не жали парите. Възможно е баронът да иска от нас повече.
— Нека първо поразуча как стоят нещата в двореца — рече Силк. — Преди да сте удвоили подкупа на Васка или да сте направили друга неразумна стъпка.
— Даването на подкупи е стандартна процедура, принц Келдар.
— Зная, но понякога шантажът и изнудването дават по-добри резултати. — Силк погледна Гарион, след това отново се обърна към своя представител. — Имаш ли някаква информация за онова, което се случва в Каранда?
— Известни са ми достатъчно неща, за да прогнозирам, че последиците от събитията там ще бъдат катастрофални за бизнеса. Всички съвършено почтени и в други случаи съвсем разумни търговци затварят магазините си и се тълпят в Калида, за да се запишат армията на Менга. След това маршируват в кръг, пеят „Смърт за ангараките!“ и размахват ръждясали мечове.
— Има ли някакъв шанс да им продадем оръжие? — бързо попита Силк.
— Вероятно не. В северна Каранда няма достатъчно пари, затова не си струва да правим опити да търгуваме с тях. Всички мини са затворени поради политическите размирици. Пазарът на скъпоценни камъни съвсем замря.
Силк мрачно кимна.
— Какво става там наистина, Долмар? — попита той. — Докладите, които ни предаде Брадор, бяха твърде откъслечни.
— Менга пристигна пред вратите на Калида, придружен от демони. — Представителят сви рамене. — Карандите изпаднаха в истерия и се проснаха на земята, обхванати от религиозен екстаз.
— Брадор ни спомена, че били извършени множество зверства — намеси се Гарион.
— Мисля, че докладите, които е получил, са леко преувеличени, ваше величество — отвърна Долмар. — Дори най-добре обученият наблюдател е склонен да умножава десет пъти осакатените трупове по улиците. Всъщност огромното мнозинство от жертвите бяха или мелцени, или ангараки. Демоните на Менга съвсем грижливо избягваха да убиват каранди — освен по някаква случайност. Същото е в сила за всеки град, който Менга е превзел досега. — Долмар се почеса по главата и присви близко разположените си очи. — Всъщност това е много хитро, разбирате ли? Карандите приемат Менга като освободител, а неговите демони като непобедим челен отряд на своята армия. Не бих могъл да се закълна какви са мотивите на Менга, но онези варвари в планините вярват, че той е техен спасител, дошъл да очисти Каранда както от ангараките, така и от мелценската бюрокрация. Дайте му още половин година и той ще постигне онова, което не се е удало на никого досега.
— И какво е то?
— Обединение на Каранда.
— Той използва ли демоните си по време на нападенията срещу всеки град, който превзема? — попита Гарион, желаейки да получи потвърждение на онова, което му беше казал Брадор.
Долмар поклати глава.
— Вече не, ваше величество. След случилото се в Калида и няколко други градове, които Менга превзе в по-ранните етапи на своя поход, това повече не му се налага. Напоследък единственото, което прави, е да се насочи с маршова стъпка към някой град. Демоните са с него, разбира се, ала те не са заети с нищо друго освен с важната задача да изглеждат ужасни, застанали непосредствено до него. Карандите избиват всички ангараки и мелцени в града, отварят градските порти и го посрещат с отворени обятия. След това демоните на Менга изчезват. — Представителят на Ярблек се замисли за миг. — Ала един от тях винаги го съпровожда — някакво тайнствено създание, което не изглежда като истински гигант, както ние винаги си представяме твари от подобен род. Демонът стои зад лявото рамо на Менга всеки път, когато той се появи някъде пред хора.
Внезапна мисъл проблесна в съзнанието на Гарион и той попита:
— Те оскверняват ли храмовете на гролимите?
Долмар примигна.
— Не — отговори той изненадано. — Всъщност хората на Менга не го правят — освен това сред мъртвите, изглежда, няма никакви гролими. Разбира се, възможно е Урвон да е изтеглил всичките си гролими от Каранда, когато започнаха размириците.