Шогун
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #1
- Год: 1983
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Шогун». Краткое содержание книги:
Шогун означаваше върховен военен диктатор. Само един от всички даймио можеше да притежава титлата и само негово императорско величество, божественият син на небето, живеещ в уединение в Киото заедно с императорското семейство, можеше да даде титлата.
С назначаването си шогунът получаваше абсолютната власт: печата и правата на императора.
Шогунът управляваше от името на императора.
— Конфискувано?
— А може и да е само слух. Понякога японците с едната ръка конфискуват, а с другата подаряват повече или се правят, че никога не са издавали такава заповед. Много е трудно да ги разбере човек тези проклети ситни копелета.
Блакторн усещаше как студените очи на японците се забиват като свредели в гърба му и се опита да прикрие страха си. Родригес проследи погледа му.
— Да, започват да стават нетърпеливи. Ще имаме време да си поговорим. Качвай се на борда.
Той се обърна, но Блакторн го спря.
— Ами приятелите ми, екипажът ми?
— А?
Блакторн му разказа набързо за ямата. Родригес разпита Оми на развален японски.
— Казва, че ще са добре. Слушай, нито ти, нито пък аз можем да направим нещо сега. Ще трябва да чакаш — човек никога не знае, когато има работа с японци. Имат по шест лица и три сърца. — Родригес се поклони на Хиромацу като европейски придворен. — Ето как се кланяме ние в Япония. Все едно, че сме в двора на онзи испански развратник Филип Втори, дано господ го отнесе рано — рано в гроба!
И той го поведе към палубата. За голямо свое учудване Блакторн не видя нито вериги, нито роби.
— Какво ти стана? Призля ли ти — разтревожи се Родригес.
— Не. Мислех, че това е робска галера.
— В Япония нямат роби. Дори и в мините. Щури хора, но какво да ги правиш! Не съм виждал толкова смахнат народ, а трябва да ти кажа, че три пъти съм обиколил света! Нашите гребци са самураи. Те са войници — лични войници на онзи стар педераст — и никога няма да видиш роби да гребат толкова добре или да се бият като тях — засмя се Родригес. — Като наблегнат на веслата, че на всичко отгоре и аз ги пришпорвам бясно, та дано пуснат кръв — обаче копелетата не се предават! Изминахме целия път от Осака — около триста морски мили — за четиридесет часа. Слез долу. След малко вдигаме котва. Сигурен ли си, че нищо ти няма?
— Да, мисля, че съм добре. — Блакторн гледаше „Еразъм“. Стоеше на котва на около стотина метра от галерата. — Лоцмане, дали няма някакъв начин да се кача на кораба? Нямам дрехи, а те го запечатаха още щом пристигнахме. Помоли ги, а?
Родригес огледа „Еразъм“.
— Къде изгубихте главната мачта?
— Малко преди да ни изхвърли на този бряг.
— Имате ли запасна?
— Да.
— Към кое пристанище сте?
— Ротердам.
— Там ли е строен?
— Да.
— Бил съм там. Лоши плитчини, но иначе пристанището е чудесно. Корабът ти има добри въжета. Нов е — не съм виждал подобен. — Родригес го погледна. — Можещ ли бързо да си вземеш нещата?
Той обърна половинчасовия пясъчен часовник, поставен редом с големия; и двата бяха приковани към компасната стойка.
— Да. — Блакторн се опита да прикрие растящата си надежда.
— При едно условие обаче: никакво оръжие — в ръкава или където и да било другаде. Дай честната си дума на лоцман. Казах на маймуните, че аз отговарям за теб.
— Съгласен. — Блакторн не откъсваше очи от пясъка, който тихо се стичаше през отвора на малкия часовник.
— Ще ти пръсна черепа, нищо, че си лоцман, само ако подуша измама, или ще ти прережа гръкляна. Ако изобщо се съглася да те откарам.
— Давам ти честната си дума, като лоцман на лоцман, и се кълна в господа. И чумата да ги тръшне испанците!
Родригес се усмихна и дружелюбно го потупа по гърба.
— Започваш да ми харесваш, англичанино.
— Откъде знаеш, че съм англичанин — учуди се Блакторн, защото знаеше, че португалският му е безупречен, а освен това нищо от казаното не би могло да го отличи от един холандец.
— Аз съм ясновидец като всички лоцмани — засмя се Родригес.
— Сигурно си говорил със свещеника. Отец Себастио ли ти каза?
— Със свещеници разговарям само в краен случай. Един път в седмицата е премного за всеки. — Родригес умело се изплю в отвора за изтичане на вода от палубата и отиде до левия трап, който беше откъм страната на кея. — Тода-сама! Икимашо ка?
— Икимашо, Родригу-сан. Има.
— Щом като е има, значи има. — Родригес замислено погледна към Блакторн. — Има значи сега, веднага. Трябва веднага да отплаваме, англичанино.
Пясъкът вече бе образувал малка равна купчинка на дъното на стъкленицата.
— Помоли го, моля те. Нека се кача на кораба си.
— Не, англичанино. Нищо няма да моля. Блакторн изведнъж се почувствува смазан. И много остарял. Наблюдаваше как Родригес се приближи до перилата на квартердека и извика към дребния моряк, който се пъчеше с голямо достойнство на издигнатата на носа платформа.
— Ей, капитан-сан! Икимашо? Самураи на борд, има! Има, уакаримасу ка?