Децата на капитан Грант
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечо Обов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Децата на капитан Грант». Краткое содержание книги:
— Отдавна имам желание да видя как хвърчи фламингото — каза той на майора.
— Добре! — рече майорът.
— Понеже ми се представя случай, ще се възползувам.
— Възползувайте се, Паганел.
— Елате с мене, майоре. Ела и ти, Робърт. Имам нужда от свидетели.
И Паганел, като остави другарите си да продължават напред, се запъти, следван от Робърт Грант и майора, към групата фламинго.
Като ги наближи, той гръмна само с барут, защото никога не би пролял напразно кръвта на една птица, и всичките фламинго излетяха вкупом, а Паганел ги наблюдаваше внимателно през очилата си.
— Е, видяхте ли ги как летят? — каза Паганел на майора, когато ятото изчезна.
— Да, разбира се — отвърна Мак Набс. — Само ако бях слепец, нямаше да ги видя.
— А намирате ли, че като летят, приличат на стрели, покрити с пера?
— Ни най-малко.
— Никак дори — добави Робърт.
— Сигурен бях! — каза ученият със задоволство. — Но това не е попречило на най-горделивия измежду скромните люде, моя именит съотечественик Шатобриан, да направи такова невярно сравнение между фламингото и стрелите! О, Робърт, трябва да знаеш, че сравнението е най-опасната от всички фигури на реториката, които познавам. Предпазвай се от него през целия си живот и го употребявай само в краен случай.
— Значи сте доволен от вашия опит? — каза майорът.
— Възхитен съм.
— И аз също. Но да пришпорим конете, защото заради вашия именит Шатобриан останахме цяла миля назад.
Когато настигнаха другарите си, Паганел завари Гленарван в оживен разговор с индианеца, когото, изглежда, не разбираше. Талкав се бе спирал често, за да наблюдава хоризонта, и всеки път лицето му бе изразявало силно учудване. Не виждайки около себе си своя обичаен преводач, Гленарван се бе опитал да разпита сам индианеца, но напразно. И затова, щом забеляза учения, отдалеч му извика:
— Побързайте, приятелю Паганел, защото Талкав и аз не можем да се разберем!
Паганел поговори няколко минути с патагонеца и след това се обърна към Гленарван.
— Талкав е учуден — каза той — от едно наистина странно обстоятелство.
— От какво?
— Че не срещаме из тия равнини нито индианци, нито следи от индианци, а обикновено те кръстосват непрекъснато по тия места, било че карат стада добитък, който крадат от естанциите, било че отиват до Андите, за да продават постелки от зорило и камшици от плетени кожени ремъци.
— А на какво отдава Талкав това изчезване на индианците?
— Не може да си го обясни и е само учуден.
— Но какви индианци е разчитал да срещне в тая част на пампасите?
— Точно тия, които държат в плен чужденци, индианците, които са под властта на кациките Калфукура, Катриел или Янчетрус.
— Какви са тия хора?
— Предводители на шайки, които преди тридесетина години, т.е. преди да бъдат отхвърлени зад планините, бяха всемогъщи. Оттогава те са се подчинили, доколкото може да се подчини един индианец, и скитат из пампасите и по провинцията Буенос Айрес. И аз като Талкав съм учуден, че не срещаме следи от тях в една област, в която те се занимават главно с разбойничество и грабеж.
— Но тогава — запита Гленарван — какво трябва да правим?
— Сега ще узная — отговори Паганел.
И след кратък разговор с Талкав тай каза:
— Ето мнението на патагонеца, което ми се струва много ра-зумно. Трябва да продължим пътя си на изток от форт Независимост — това е и нашият път — и там, ако не научим нищо за капитан Грант, поне ще разберем какво е станало с индианците от аржентинската равнина.
— Много ли е далеч този форт Независимост? — понита Гленарван.
— Не, той е разположен в сиера Тандил, на около шестдесет мили оттук.
— А кога ще стигнем там?
— Други ден вечерта.
Гленарван бе много смутен от това. Да не срещнат индианец в пампасите това най-малко можеха да очакват. Обикновено се срещат много. Значи някое особено обстоятелство трябва да ги е прогонило. Но най-неприятното би било, че ако Хари Грант бе пленник на едно от тия племена, той е бил отвлечен на север или на юг. Това съмнение не преставаше да тревожи Гленарван. Трябваше на всяка цена да се запазят следите на капитана. Тъй че най-добре беше да се вслушат в съвета на Талкав и да отидат в селището Тандил. Там поне щяха да намерят с кого да говорят.