Ламермурската невеста [bg]
- Автор: Скотт Вальтер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Ламермурската невеста [bg]». Краткое содержание книги:
В основата на романа лежи легенда, свързана с трагичните събития в семейството на Джеймс Долримпъл, лорд Стър (1619–1695), шотландски държавник и юрист. Скоропостижната смърт на неговата първа дъщеря Джанет, случила се само месец след нейната сватба с шотландския аристократ Дейвид Дънбар от Болдън, предизвиква множество тълкувания след обществото. Според една от версиите Джанет Долримпъл тайно тайно се е сгодила с лорд Рътуен, но по настояване на майка си, лейди Стър, била принудена да се омъжи за Дънбар. По време на първата брачна нощ в пристъп на безумие Джанет прави опит да заколи мъжа си. След месец тя умира. Уолтър Скот се възползва от тази легенда, но ситуира действието на своя сюжет в друго време и място — събитията на романа се разгръщат не в югозападната част на Шотландия, а в източните райони на страната, и половин век по-късно.
Както е винаги при Уолтър Скот, съдбата на главния герой Рейвънсууд се оказва неразривно свързана с историческите колизии на епохата. Времето на действие се отнася към 1709–1710 г. Тези години са белязани от кървави народни въстания или ожесточени конфликти между враждуващите страни в гражданската война. Във всеки случай едва ли заслужават нарекат „мирни“. Държавният преврат от 1688–1689 г. (т.нар. „Славна революция“), лишил Джеймс II Стюарт от английския престол, е извършен без широкото участие на народа и твърде малко отговаря на неговите интереси. Един от непосредствените резултати от постигнатия държавно-политически компромис е масовото обезземляване на селячеството както в Англия, така и в Шотландия, където този процес се развива особено болезнено.
През 1707 г. между Англия и Шотландия се сключва договор, според който двете държави се обединяват в Обединено кралство Великобритания. Макар Шотландия да встъпва в равноправен съюз с Англия, фактически както в икономическо, така и в политическо отношение унията от 1707 г. носи изгоди само за Англия. Шотландия се оказва страна покорена и поробена от своя по-могъщ съсед. Във връзка с с тази политическа промяна се усилват и без друго традиционните антианглийски настроения в Шотландия.
От тези настроения се възползват привържениците на Стюартите, които се опитват да привлекат шотландците на страната на свалената от власт династия. В продължение на първата половина на XVIII в. твърде често избухват метежи. А първото десетилетие на този век, по време на което се развива действието на „Ламермурската невеста“, е пропито с атмосферата на бъдещи исторически катаклизми — въстанията през 1715–1716 г. и 1745 г.
„Ламермурската невеста“ е най-мрачният от всички „шотландски“ романи на Скот. Никой друг не приключва така трагично — с гибелта на на двамата централни герои; в никой друг роман не се среща такова обилие от зловещи пророчества и предзнаменования. „Трагедия във формата на роман“ — така нарича тази книга руският литератор от XIX в. Белински.
„Ламермурската невеста“ на Уолтър Скот нееднократно бива сравняван с трагедията на Шекспир „Ромео Жулиета“ — и в едната, и в другата творба опоетизираната любов е принесена в жертва на олтара на враждата и ненавистта. Драматичността на сюжета и сравнително неголямото число на действащите лица позволяват романът „Ламермурската невеста“ да бъде приспособяван за сцена. От сценичните преработки най-висока известност получава операта на италианския композитор Доницети „Лучия ди Ламермур“, често поставяна и в наши дни.
Маркиз А… бе пуснал в ход цялото си влияние, за да свали тогавашния шотландски кабинет, и напоследък водеше интригата така изкусно, че успехът му навярно беше сигурен. Но маркизът все пак не се чувствуваше чак толкова силен и уверен в победата си, че да изпусне случая да привлече под знамената си нов привърженик. Осигуряването на съюзник като лорд-пазителя на печата имаше важно значение и бе възложено на един от приятелите на сър Аштън, който добре познаваше характера и начина на мислене на лорд-пазителя, да го привлече на страната на маркиза.
Пристигнал в замъка Рейвънсууд под маската на най-обикновено посещение, този приятел установи голямата уплаха на лорд-пазителя, че може да погине от ръката на младия Рейвънсууд. Думите на сляпата пророчица — старата Алис, появата на въоръжения Рейвънсууд в неговите владения почти в същия момент, в който го бяха посъветвали да се пази от този младеж, студеното презрение, с което младият Рейвънсууд отвърна на изразената благодарност за навреме оказаната помощ на бащата и дъщерята — всичко това направи на сър Уилям силно впечатление.
Веднага щом агентът на маркиза разбра какво вълнува господаря на дома, започна лека-полека да внушава на сър Аштън опасения и съмнения от друг характер, които пораждаха у него не по-малка тревога. Съчувствено попита дали са обявени окончателни решения — без право на апелация — по сложните дела на лорд-пазителя срещу Рейвънсууд. Сър Уилям отговори утвърдително, но приятелят му знаеше достатъчно добре всички обстоятелства около делата, за да се поддаде на измама. Приведе няколко неоспорими аргумента, с които доказваше, че някои от най-важните въпроси, решени в полза на Аштън против Рейвънсууд, могат съгласно „Актът за обединение на кралствата“70 да бъдат преразгледани в английската камара на лордовете, от която лорд-пазителят много се боеше, защото тя се славеше като безпристрастен съдник. Тази инстанция бе заменила старинния шотландски парламент където дотогава се гледаха апелативните дела.
Сър Уилям се опита да твърди, че такава мярка е незаконна, но накрая се видя принуден да се утеши с друг довод.
— Младият Рейвънсууд — каза той — едва ли ще намери в парламента достатъчно влиятелни приятели, за да настоява за преразглеждане на това важно дело.
— Не се утешавайте с измамна надежда — рече коварният му приятел, — може да се случи така, че в следващата сесия на парламента младият Рейвънсууд да има повече приятели и покровители от вас.
— Това би било твърде любопитно — презрително подхвърли сър Аштън.
— Но подобни изменения често са се случвали и преди, а и в наше време не са рядкост. Нима не познаваме хора, които сега са начело на управлението, а само допреди няколко години бяха принудени да се укриват, за да спасят живота си? Нима малко срещаме дори такива, които сега се хранят в сребърни блюда, а преди десет години са сърбали каша от дървена паница? И обратно: колко високопоставени лица загубиха властта си за това кратко време. „Несигурното положение на държавните дейци в Шотландия“ — интересното съчинение на Скот от Скотстарвет, което ми показахте в ръкопис, би могло в наше време да намери потвърждение с редица примери.
Лорд-пазителят въздъхна тежко и каза, че подобни промени в съдбата на държавните мъже не са новост за Шотландия и че в същата страна достатъчно са им се нагледали дълго преди появата на споменатото сатирично произведение.
— Още преди много години — изрече той — Фордун цитира древната поговорка: „Neque dives, neque fortis, sed nec sapiens Scotus, proedominante invidia, diu dura-bit in terra.“71
— Знайте, любезни — отвърна приятелят му, — че нито дългогодишната ви служба в полза на родината, нито дълбоките ви юридически познания ще могат да ви спасят и да запазят състоянието ви, ако маркиз А… успее да получи мнозинство в английския парламент. Както ви е известно, покойният лорд Рейвънсууд е негов роднина, защото лейди Рейвънсууд е пето поколение наследница на рицаря Тилибардин, и аз не се съмнявам, че маркизът като най-близък роднина ще се застъпи за младия Рейвънсууд и ще го покровителствува. И защо да не го покровителствува? Та Рейвънсууд е младеж умен и енергичен; той ще съумее да се защити с думи и дела. Той не е някакъв си там Мефивостей, негоден да се защити, който се превръща в тегоба за всеки, подал му ръка за помощ. А ако вашите дела срещу Рейвънсууд бъдат обжалвани в английския парламент, уверявам ви, че маркизът ще си разчисти сметките с вас.
70
Според този акт Шотландия влязла през 1707 г. в състава ма обединеното кралство. — Б.пр.
71
Когато господствува завистта, не ще живее дълго на земята нито богатият, нито силният шотландец, ако е благоразумен. — Б.пр.