Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Исторические приключения » Ламермурската невеста [bg]
Ламермурската невеста [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ламермурската невеста [bg]

Электронная книга - «Ламермурската невеста [bg]». Краткое содержание книги:

Романът на Уолтър Скот „Ламермурската невеста“ — четвъртият от цикъла „Разкази на ханджията“, издаден под измисленото име Питър Петисън — се появява през 1819 г. По време на неговото съчиняване Уолтър Скот е тежко болен. Той диктува „Ламермурската невеста“ на своите секретари, които веднага изпращат готовите страници в печатницата.
В основата на романа лежи легенда, свързана с трагичните събития в семейството на Джеймс Долримпъл, лорд Стър (1619–1695), шотландски държавник и юрист. Скоропостижната смърт на неговата първа дъщеря Джанет, случила се само месец след нейната сватба с шотландския аристократ Дейвид Дънбар от Болдън, предизвиква множество тълкувания след обществото. Според една от версиите Джанет Долримпъл тайно тайно се е сгодила с лорд Рътуен, но по настояване на майка си, лейди Стър, била принудена да се омъжи за Дънбар. По време на първата брачна нощ в пристъп на безумие Джанет прави опит да заколи мъжа си. След месец тя умира. Уолтър Скот се възползва от тази легенда, но ситуира действието на своя сюжет в друго време и място — събитията на романа се разгръщат не в югозападната част на Шотландия, а в източните райони на страната, и половин век по-късно.
Както е винаги при Уолтър Скот, съдбата на главния герой Рейвънсууд се оказва неразривно свързана с историческите колизии на епохата. Времето на действие се отнася към 1709–1710 г. Тези години са белязани от кървави народни въстания или ожесточени конфликти между враждуващите страни в гражданската война. Във всеки случай едва ли заслужават нарекат „мирни“. Държавният преврат от 1688–1689 г. (т.нар. „Славна революция“), лишил Джеймс II Стюарт от английския престол, е извършен без широкото участие на народа и твърде малко отговаря на неговите интереси. Един от непосредствените резултати от постигнатия държавно-политически компромис е масовото обезземляване на селячеството както в Англия, така и в Шотландия, където този процес се развива особено болезнено.
През 1707 г. между Англия и Шотландия се сключва договор, според който двете държави се обединяват в Обединено кралство Великобритания. Макар Шотландия да встъпва в равноправен съюз с Англия, фактически както в икономическо, така и в политическо отношение унията от 1707 г. носи изгоди само за Англия. Шотландия се оказва страна покорена и поробена от своя по-могъщ съсед. Във връзка с с тази политическа промяна се усилват и без друго традиционните антианглийски настроения в Шотландия.
От тези настроения се възползват привържениците на Стюартите, които се опитват да привлекат шотландците на страната на свалената от власт династия. В продължение на първата половина на XVIII в. твърде често избухват метежи. А първото десетилетие на този век, по време на което се развива действието на „Ламермурската невеста“, е пропито с атмосферата на бъдещи исторически катаклизми — въстанията през 1715–1716 г. и 1745 г.
„Ламермурската невеста“ е най-мрачният от всички „шотландски“ романи на Скот. Никой друг не приключва така трагично — с гибелта на на двамата централни герои; в никой друг роман не се среща такова обилие от зловещи пророчества и предзнаменования. „Трагедия във формата на роман“ — така нарича тази книга руският литератор от XIX в. Белински.
„Ламермурската невеста“ на Уолтър Скот нееднократно бива сравняван с трагедията на Шекспир „Ромео Жулиета“ — и в едната, и в другата творба опоетизираната любов е принесена в жертва на олтара на враждата и ненавистта. Драматичността на сюжета и сравнително неголямото число на действащите лица позволяват романът „Ламермурската невеста“ да бъде приспособяван за сцена. От сценичните преработки най-висока известност получава операта на италианския композитор Доницети „Лучия ди Ламермур“, често поставяна и в наши дни.
1 ... 63 64 65 66 67 68 69 70 71 ... 150
Перейти на страницу:

И сър Уилям поднесе кърпичка към просълзените си очи. Рейвънсууд също беше трогнат, но мълчаливо чакаше продължението на това смайващо признание.

— Исках да узнаете — продължи лорд-пазителят, — че макар да съм сметнал за необходимо да потвърдя законността на исканията си чрез съдебно решение, никога не съм имал намерение да настоявам за нещо, което би надхвърлило пределите на справедливостта.

— Милорд — отвърна Рейвънсууд, — излишно е да продължаваме подобен разговор. Всички владения, които законът ще отсъди или вече е отсъдил вам, са ваши или ще станат ваши. Нито баща ми, нито аз бихме приели каквото и да е по милост.

— По милост? Не, не ме разбрахте. Трудно е да разберете — не сте юрист. Правата могат да бъдат действителни пред закона и признати за такива, но въпреки това благородният човек не във всички случаи ще счете за необходимо да се възползува от тях.

— Много съжалявам, милорд.

— Но моля ви… напомняте ми някой начеващ адвокат с чувствителността си: във вас говори сърцето вместо разума. Ние с вас трябва още много въпроси да решим. Нима ще ме упрекнете в това, че аз, човек на възраст, желая мир и оказал се в дома на човека, спасил живота на дъщеря ми и на мен, желая, и то с цялото си същество, да приключим с всички спорове по най-благороден начин.

Изричайки тези думи, лорд-пазителят държеше скованата ръка на Рейвънсууд и затова на младежа, каквито и да бяха предишните му намерения, не му оставаше нищо освен да се съгласи с госта си и да му пожелае лека нощ, като отложи по-нататъшните обяснения за следващия ден.

Рейвънсууд побърза към залата, където щеше да прекара тази нощ, и дълго се разхожда из нея, обзет от силно вълнение. Смъртният му враг беше под неговия покрив, а в сърцето му нямаше нито родова омраза, нито истинска християнска прошка. Рейвънсууд съзнаваше, че като изконен враг на сър Аштън не може да забрави нанесените на дома му оскърбления, а като християнин вече няма сили да мъсти за тях и че е готов да се съгласи на низка, безчестна сделка със съвестта си, примирил омразата към бащата с любовта към дъщерята. Той се проклинаше. Крачеше из стаята, озарена от бледата лунна светлина и от червеникавото блещукане на загасващия огън, и ту отваряше, ту затваряше решетъчните прозорци, сякаш се задъхваше без приток на чист въздух и в същото време се боеше чистият въздух да не нахлуе вътре. Лека-полека страстите се уталожиха и Рейвънсууд се отпусна в креслото, което тази нощ щеше да замени леглото му.

„Ако наистина — разсъждаваше Едгар негласно, когато първата буря утихна и той отново бе способен да мисли по-спокойно, — ако наистина този човек не иска нищо освен това, което му е отредено от закона, и ако е готов дори да се откаже доброволно от правата, които съдът му е признал, за да приключи справедливо с разприте, от какво би могъл да бъде недоволен баща ми? От какво бих могъл да бъда недоволен и самият аз? Тези, от които сме наследили родовите си владения, са паднали от мечовете на моите предци, оставили са цялата си собственост на победителите; а ние паднахме под ударите на закона, сега безмилостен към представителите на шотландското рицарство. Защо тогава да не влезем в преговори с днешните победители, все едно че се намираме в обсадена крепост, лишени от всякаква надежда за спасение? Може би този човек съвсем не е такъв, за какъвто съм го смятал досега, а дъщеря му… Но нали реших да не мисля за нея.“

И загърнал се в наметалото си, той заспа и цяла нощ, докато светлината на деня не засия в решетъчните прозорци, сънува Луси Аштън.

ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА

Пий, хората, щом видим някой ближен, че е в беда затънал безнадеждно, не му подаваме ръка, а с крак притискаме го към самото дъно. Така и аз, признавам, с теб постъпих; но виждам, че сега ще се издигнеш, и мога, и желая да помогна.
„Нов начин за плащане на стари дългове“69

Прекарвайки нощта в необичайно твърдото легло, лорд-пазителят нито за миг не се раздели с честолюбивите си помисли и политическите планове, от които не можеш да заспиш и в най-мекото пухено легло. Той достатъчно дълго бе водил ладията си в морето на живота, лавирайки между съперничещите си в него течения, и знаеше добре колко гибелни са те и колко важно е да обърнеш платното по посока на господствуващия вятър, ако не искаш да претърпиш крушение по време на бурята. Присъщите му дарби и страхлив характер му придаваха онази гъвкавост, с която се отличаваше старият граф Нортхамптън — обяснявайки как е успял да се задържи на мястото си по време на всички държавни промени от Хенри VIII до Елизабет, той откровено признаваше, че е роден за тръстика, не за дъб. Затова сър Уилям Аштън винаги се придържаше към своето златно правило — внимателно следеше промените на политическия хоризонт и се стремеше да си осигурява поддръжка сред привържениците на онази партия, която според него ще постигне победа, още преди да се е очертал изходът на борбата. Умението му да се приспособява към всякакви обстоятелства беше добре известно и будеше презрение у по-смелите водачи на двете партии, съществуващи в страната. Но той имаше гъвкав, практичен ум, а юридическите му познания се ценяха високо; тези достойнства превишаваха недостатъците му в очите на лицата, които управляваха държавното кормило и те с радост се ползуваха от услугите на сър Уилям и щедро му се отплащаха, макар да не хранеха към него нито доверие, нито уважение.

вернуться

69

Пиеса от английския драматург Филип Масинджър (1583—1640). — Б.пр.

1 ... 63 64 65 66 67 68 69 70 71 ... 150
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)