Ударът на кобрата
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Cobra #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ударът на кобрата». Краткое содержание книги:
От чисто военна гледна точка контактната група беше излишна. „Капка роса“, с всички събрани за Квазама данни, беше необходима.
„Капка роса“ трябваше да се освободи. А три четвърти от нейните кобри все още бяха извън кораба.
Шумът от автобуса се изгуби на югозапад в гората. Пири включи сензорите за нощно виждане и тръгна, като внимателно заобикаляше хората, които все още се срещаха по кръстовищата. Няколко километра можеше да остане под относителното прикритие на гората, но ако искаше да има някакъв шанс да се приближи незабелязано до охраната на квазаманската кула, трябваше да влезе в града много преди да отиде в района на летището. Контактната група бе прекарала малко време по улиците на Солас нощем и въобще не се беше приближавала до покрайнините на града. Пири нямаше представа, след като излезе от гората, през каква тълпа от хора ще трябва да мине. Ако можеше да открадне някакви квазамански дрехи… Но той не знаеше нито думичка от техния език, пък и отсъствието на мохо щеше да изглежда подозрително.
Прецени, че сега кръстовищата са останали далеч зад него и може да се движи малко по-бързо, без да държи сметка за шума, който вдига. Наострил всичките си сетива за горски хищници и скитащи квазаманци, той затича. Каквото има да става, да става по-бързо. След пет минути, най-много след десет, Солас щеше да посрещне първата кобра.
(обратно)Имплантираните в Джошуа сензори бяха най-добрите, които съществуваха на световете на кобрите. Но сега, докато седеше в подскачащия автобус срещу човека, когото бе гледал непрекъснато в продължение на цяла седмица, Джъстин с неудоволствие разбра колко повърхностни са впечатленията му от Квазама. Строежът на тъканта, с която беше тапицирана седалката и на която почиваха ръцете му, усещането от необичайното пътно покритие, което се предаваше на тялото му посредством вибрациите на автобуса… и преди всичко острите и непознати миризми, изпълващи въздуха около него… Всичко го караше да се чувства, сякаш е излязъл от картина и е открил, че нарисуваният свят е действителен.
Това го изнервяше. Беше предвидено той да е неоткриваем заместник на своя брат, а Джъстин се чувстваше като играч, включен в отбора преди края на мача. Сега оставаше Моф да разбере, че има нещо съмнително и да го откара на стотина километра от Серенков и Риндстат, докато квазаманците разберат какво става.
„Ако отбраната ти се пропука, атакувай.“
— Трябва да призная, Моф — отбеляза той, — че твоите хора учудващо бързо научават чужди езици. Ти откога говориш английски?
Моф погледна стария човек, седнал през два реда. Той изстреля поток от думи на квазамански. Моф му отговори по същия начин, след което преводачът се обърна към Джъстин.
— Днес ние ще задаваме въпросите — преведе той. — А ти ще трябва да им отговаряш.
Джъстин изръмжа.
— Хайде, Моф… това вече не е тайна, след като приятелят ти тук говори английски не по-лошо от мен. А преди малко и ти самият ми каза нещо — когато включи малката осигурителна полица около врата ми. Така че… хайде, обясни ми как толкова бързо всички научихте нашия език?
Докато говореше, той тайно наблюдаваше стареца и се опитваше да разбере дали се затруднява с някои думи или с граматиката. Но възрастният човек с нищо не показа, че има някакви затруднения. След като преводачът свърши, Моф за момент погледна Джъстин и със замислен тон каза нещо, за което кобрата дори не се беше замислял, преди да чуе превода.
— Ти изглежда си възстанови куража. Какво ти казаха на кораба, та повдигнаха толкова много духа ти?
— Напомниха ми онова, което ще кажат вашите планетарни началници, когато научат как сте се отнесли с една мирна дипломатическа мисия — отговори без да се замисля Джъстин.
— Нима! — възкликна Моф. — Е, може би. Скоро ще имаме възможност да проверим дали това не е поредната ти лъжа. Когато стигнем в Пурма. А може и по-рано.
— Възмутен съм от намека ти, че лъжа.
— Можеш да се възмущаваш колкото си искаш. Цилиндрите, които занесе във вашия кораб, ще ни разкрият истината.
Джъстин усети как устата му пресъхна.
— Какво искаш да кажеш? — попита той с надеждата, че неочакваното му ужасно подозрение ще се окаже погрешно.
Не беше погрешно.
— В цилиндрите имаше видео и звукови рекордери — отговори преводачът. — Чрез тях се надяваме да получим информация за положението и броя на хората в кораба ви.
И по средата на лентата ще получат един неочакван добавъчен дивидент — смяната на близнаците Моро. А когато видят това…