Ударът на кобрата
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Cobra #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ударът на кобрата». Краткое содержание книги:
Емоционален шок, съчетан с физически и Декер Йорк, който беше виждал ранени и убити на пет други свята, потъна във временното убежище на безсъзнанието.
Последната му мисъл преди да го погълне тъмнината беше, че никога няма да излезе от нея.
— Боже мой! — прошепна Кристофър. — Боже мой!
Телек ядно хапеше кокалчетата на дясната си ръка, свита в безсилен юмрук, пъхнат в устата й. Ръката на Йорк! Елизабет искаше да отмести очи, но те, както и очите на Джошуа, бяха здраво приковани към ръката на Йорк. Тя имаше вид, сякаш е била подложена на насилствена, рискована дисекция. Само че Йорк още беше жив. Засега.
До нея Намиди се задави и излезе от стаята. Телек не го забеляза.
Стори им се, че борбата продължава цяла вечност, а вероятно бяха минали само няколко секунди, когато Риндстат с малък флакон кръвоспиращ спрей в ръка отиде при Йорк. Той несръчно напръска ръката и точно когато започна да излиза само въздух, Серенков излезе от парализата и се притече с пълен флакон. Двамата успяха да спрат кръвотечението.
През цялото време Джошуа не помръдна. Ужасена, Телек си помисли: „Тъкмо гледка за момчето!“
— Ще остане ли жив, губернаторе? — Телек подскочи, стресната от гласа на Ф’ахл.
Тя се подвоуми. При спряната загуба на кръв и подсилването на организма с антишоковите компоненти на кръвоспиращия спрей… Но Телек много добре разбираше състоянието му, за да заблуждава дори и себе си с лъжливи надежди.
— Никакъв шанс — тихо отговори тя, — ако до един час и дори по-малко не бъде пренесен в лечебницата на „Капка роса“.
— Алмо…
— Може да го пренесе. Но няма да има тази възможност. Ако се опита, ще бъде убит. — Думите изгаряха гърлото й, но Лизабет знаеше, че са верни. Квазаманците и техните птици бяха възбудени и прекалено самоуверени. Пири не би могъл да се приближи дори на десет метра от автобуса. Ала той щеше да се опита, въпреки всичко…
Сега нямаше никаква друга възможност.
— Капитане, подгответе „Капка роса“ за излитане — заповяда тя, откъсна очи от дисплея и погледна легналия на дивана Джъстин. Беше стиснал юмруци, но с нищо не показа дали е разбрал, че със заповедта си тя осъжда брат му на смърт. — Преди да отлетим ще се опитаме да унищожим колкото се може повече от оръжията на кулата и в гората, като се надявам, че корабът ще издържи попаденията на всичко онова, което не успеем да разрушим.
— Разбрано, губернаторе.
Телек се обърна към Уинуърд и Линк, застанали с бледи и тъжни лица до вратата на салона.
— Няма да можем да вземем всички оттук — тихо им каза тя.
— Вече се досетихме — изсумтя Уинуърд. — Кога искате да тръгнем?
Предпусковата подготовка щеше да отнеме най-малко десет минути.
— След петнадесет минути.
Уинуърд кимна.
— Ще бъдем готови. — Двете кобри се обърнаха кръгом и излязоха.
— Вземете комплект спасителни пакети — извика Телек след тях.
— Разбира се — отговориха те от дъното на коридора.
Тя не можеше да излъже никого. Всички добре разбираха положението. Дори ако в предстоящото сражение кобрите оцелееха, на практика нямаше никакъв шанс „Капка роса“ да успее да се върне и да ги вземе. Ако самата „Капка роса“ оцелееше.
Е, това щеше да се разбере след не повече от половин час. А дотогава…
Дотогава щеше да има достатъчно време да видят как Пири загива в опита си да спаси другите.
Неин дълг беше да постъпи така. Телек се обърна отново към дисплеите. Горчилката от поражението я накара да се почувства много, много стара.
(обратно)Сърцето му се качи в гърлото, сълзи от страх и съчувствие замрежваха очите му. Гледката от покритите с бяла кора рани върху ръката на Йорк гореше като нажежено желязо в паметта му.
— О, Божичко, Декер — промърмори той. — Декер!
Джошуа не бе направил нищо, за да му помогне. Нито по време на опита да ги спаси, нито след това. Риндстат и Серенков се бяха притекли със санитарните си чанти, а той, парализиран от страх, дори не беше помръднал, за да им помогне. Ако бе останало на него и последната капка кръв на Йорк щеше да изтече.
„Хората очакват големи дела от нас.“ Той се почувства като дете. Като страхливо дете.