Ударът на кобрата
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Cobra #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ударът на кобрата». Краткое содержание книги:
— Голяма полза ще имате от тези записи — изсумтя той, влагайки в гласа си цялото презрение, на което беше способен. — Казахме ви всичко за кораба и за хората. Вие какво очаквате… да откриете стотици въоръжени войници, натъпкани като сардели в такова малко пространство?
Моф изслуша превода и вдигна рамене. „Очевидно наистина не разбира английски — реши Джъстин, когато чу кратката дискусия между двамата квазаманци. — Научил е само онази фраза, за да подчертае лимита от три минути. И ние му повярвахме като последни глупаци. Глупаци, глупаци, глупаци.“
— Ще видим какво има — проведе старецът. — Може би това ще ни помогне да решим какво да правим с вас.
„Обзалагам се, че ще ви помогне“, помисли си Джъстин, но не каза нищо. Моф се облегна удобно на седалката, за да покаже, че за момента разговорът е приключил, а Джъстин се опита да подреди мислите си.
На първо място шпионските камери вероятно не са предавали на живо от „Капка роса“, защото това изисква да се спрат радиозаглушаванията, което щеше да се разбере. Значи Моф и компания няма да узнаят за смяната между братята Моро, докато това не се разбере в Солас и не стане възможно да „надуят алармата“. Продължаващите заглушавания означават, че поне до спирането на автобуса Джъстин е в безопасност, а ако проведе операцията преди да достигнат следващия град — Пурма ли го нарече Моф? — ще ги изненада.
И тогава ще трябва да претърси целия град, за да открие Серенков и Риндстат.
Джъстин се намръщи. Той можеше да си позволи да не знае къде са другите двама, само ако Пири е последвал техния автобус, вместо да чака това да направи Джъстин. Нямаше обаче начин да разбере как е постъпила другата кобра и Джъстин не се реши да рискува. Щеше просто да се остави квазаманците да го заведат при пленниците, с надеждата, че ще може да премахне цялата допълнителна охрана и техните мохи, които несъмнено щяха да ги пазят… И да се моли автобусът да не спре извън града на контролен пункт с далекосъобщителна апаратура.
По дяволите. Ако го направеха, тогава моментално отпадаха всички алтернативи. Моф беше доста небрежен по отношение на своя пленник, но това навярно се основаваше на едноседмичното наблюдаване на характера и реакциите на Джошуа. Ако откриеше, че това не е Джошуа, а друг, сигурно щеше да стане по-внимателен… а имаше начини да се направи безпомощна дори една кобра.
В светлината на фаровете през предното стъкло се виждаше само пътя, ограден от двете страни с гора. Още не се забелязваха светлини на град. Внимателно, методично, Джъстин активира многоцелевото насочване и последователно взе на мушка всички мохи в автобуса. За всеки случай.
Отпуснат на седалката, той наблюдаваше пътя напред, като държеше ръцете си в готовност. И се опита да се успокои.
— Какво смяташ, че ги е задържало? — тихо попита Риндстат, изправен до леката маса в средата на килията.
Застанал при закрития с решетка прозорец, Серенков по навик погледна голата си китка, после свали ръката си и раздразнено изсумтя. След кръстовището на Солас им взеха всички ценни вещи… очевидно резултат от оръжието на Йорк и блъфа на Джошуа за самовзривяване. Серенков винаги се дразнеше, когато не знаеше колко е часа, но при дадените обстоятелства за него това беше особено изтънчена форма на мъчение.
— Може би забавянето все още не значи нищо — каза Риндстат. — Тук сме сравнително отскоро, а и ако пренасянето на Декер на кораба е отнело повече от очакваното време, възможно е Моф и Джошуа да не са закъснели.
— И ако… Да, може би си прав — кимна Риндстат, вместо да довърши изречението. — Моф несъмнено ще иска да бъде тук, преди да започне този глупав разпит.
Серенков кимна, но почувства разочарование от неизказаните мисли, които вълнуваха и двамата: „Дали наистина са върнали Йорк на «Капка роса» и дали Джошуа или Джъстин трябва да пристигне всеки момент в тяхната килия“. Ала след срещата със стареца на кръстовището, Серенков не беше склонен да предполага, че никой от охраната около килията не разбира английски.
Той запази мислите и разсъжденията за себе си. Но времето течеше и с всяка изминала минута все по-силно го обхващаше чувството, че двамата с Риндстат стоят на парче бързо топящ се лед. Можеше Джъстин да е бил принуден да действа преждевременно… това обясняваше закъснението… но тогава двамата бяха в безизходица.
Навън трепна светлина и привлече вниманието на Серенков. Той притисна лице до стъклото и видя още един брониран автобус, като този, с който ги докараха с Риндстат. От него слязоха няколко души.