Ударът на кобрата
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Cobra #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ударът на кобрата». Краткое содержание книги:
— Трябва да го върнем на кораба — прошепна Серенков и повдигна изцапаната си с кръв ръка, за да си избърше бузата. — Необходимо е да му се прелее кръв и Бог знае какво още.
Джошуа не можа да чуе какво му отговори Риндстат. Вдигна очи от пострадалия, погледна към предната част на автобуса и видя, че Моф го наблюдава. На седалката до него лежеше зареденият му револвер. Джошуа интуитивно разбра, че автобусът се движи с по-голяма скорост. В мрака пред себе си видя светлини. Неоградено село или контролен пункт? По-скоро последното, реши той. Виждаха се половин дузина автомобили и малка сграда, подобна на навес.
И край тях се движеха множество квазаманци.
Автобусът навлезе между автомобилите и още преди да спре, един намръщен квазаманец отвори вратата и нахълта вътре. Той размени припряно няколко думи с Моф, после погледна авентинците.
— Батчътс! — излая квазаманецът и посочи с ръка вратата.
— Ще се подчиним ли, Юри? — промърмори Риндстат.
— Разбира се — отвърна мрачно Серенков. — Нима имаме друга възможност?
Оставиха Йорк подпрян на седалката, минаха покрай новодошлия и слязоха. Джошуа се намръщи, стомахът му вреше от болезнени емоции.
В полукръг около вратата чакаха още четирима тежко въоръжени квазаманци. С тях имаше и един съсухрен, прегърбен старец. Последните остатъци от бялата му коса се спускаха надолу по оплешивяващото теме, очите му бяха светли — смущаващо светли. Той се обърна към тримата пленници.
— Обвинени сте в шпионаж срещу планетата Квазама — заяви той. Говореше със силен акцент, но произнасяше думите достатъчно ясно. — Вашият другар Йорк е обвинен също в убийството на един квазаманец и на едно мохо. Всякакви опити за съпротива незабавно ще бъдат наказвани със смърт. Сега ескортът ще ви отведе на разпит.
— Какво ще стане с нашия приятел? — попита Серенков и кимна към автобуса. — Ако не получи спешна медицинска помощ, ще умре.
Старецът преведе на мъжа, който очевидно беше командир на новия ескорт, и той отговори гневно.
— Ще бъде лекуван тук — каза старецът на Серенков. — Ако умре, това просто ще е наказание за извършеното от него престъпление. А вас сега ще отведем.
Джошуа пое дъх дълбоко.
— Не — твърдо отсече той. — Нашият приятел ще бъде пренесен на кораба. Веднага. Иначе всички ще умрем, без да отговорим на нито един въпрос.
Старецът преведе. Командирът на ескорта сбърчи вежди и изсъска:
— Положението, в което се намирате, не ви позволява да поставяте условия.
— Грешиш — отвърна Джошуа, като се постара да говори колкото се може по-спокойно. Пред очите му отново се появи образът на ранения Йорк. Ако неговият блъф не успееше… Докато вдигаше ръка, той знаеше, че наистина е страхливец. Мисълта за подобен обрат караше стомаха му да се свива на топка. Ала трябваше да опита. — Този уред на китката ми е бомба за саморазрушаване — обясни той на стареца — Ако разтворя юмрука си, без да изключа уреда, ще се самовзривя. Заедно с всички вас. Ще ви го предам само, след като лично придружа Декер до нашия кораб.
Последва продължително мълчание.
— Все още ли ни мислиш за глупаци? — отговори най-после командирът чрез преводача. — Ние добре разбираме, че ако влезеш в кораба, няма да се върнеш.
Джошуа поклати глава.
— Ще се върна!
Командирът плюна, но преди отново да заговори, Моф отиде до него и му зашепна нещо на ухото. Той се намръщи, после кимна със стиснати устни и каза нещо на един от хората си, който изчезна в тъмнината. Моф се обърна към стареца и пак заговори толкова тихо, че Джошуа не можа да чуе нищо. Видя само кимването на другия.
— Моф се съгласи с твоето искане като жест на добра воля, но при едно условие: докато се върнеш от кораба, да носиш на врата взривяващо се устройство. Ако останеш вътре повече от три минути, то ще избухне.
Джошуа почувства как гърлото му се сви. За миг към зародилата се в ума му надежда се промъкнаха предателски черни мисли. „Ако квазаманците са решили да го убият, сигурно има по-прости начини, но ако искат «Капка роса» да не може отново да излети, нямаше по-лесен начин от този. Ала с това щяха да загубят тайната на звездолета… а може би не се интересуваха… но ако той не поемеше риска, Йорк щеше да умре… и защо да проявяват жест на добра воля, когато са господари на положението…“
Той се обърна към Серенков и Риндстат, които го гледаха.
— Какво да правя? — прошепна смутен Джошуа.
Серенков повдигна леко рамене.
— Рискуваш собствения си живот. Сам решавай.
Неговият живот… Джошуа изведнъж разбра, че рискува не само своя живот. Никой от тримата нямаше шанс да се спаси… но Серенков и Риндстат, плюс Джъстин може би щяха да променят положението.