Ударът на кобрата
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Cobra #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ударът на кобрата». Краткое содержание книги:
Тук залогът включваше живота на всички, плана на Коруин… причината, поради която братята Моро изобщо бяха тук… мисията — всичко беше в разтрепераните ръце на Джошуа.
— Добре — каза той на стареца. — Съгласен съм.
Старецът преведе и командирът се разпореди.
Следващите няколко минути преминаха бързо. Прехвърлиха Серенков и Риндстат в друг, очевидно брониран автобус и ги откараха на югозапад. Йорк, все още в безсъзнание, прехвърлиха във втори брониран автобус. Джошуа, Моф и преводачът се качиха при него. Преди да потеглят към „Капка роса“, един войник от ескорта внимателно прикрепи към врата на Джошуа експлозивна яка.
Беше просто устройство. Състоеше се от два плоски цилиндъра, завързани от двете страни на шията му с мека, но здрава пластмасова лента, широка около три сантиметра и дебела няколко милиметра. Стори му се, че лентата затруднява дишането му, но можеше и да си въобразява. Облизваше често устни и се мъчеше да не преглъща много. Опита се да насочи мисълта си към състоянието на Йорк и евентуалните шансове.
Много скоро пристигнаха.
Автобусът спря на около петдесет-шестдесет метра от главния изходен люк на „Капка роса“. Двама квазаманци свалиха маса на колелца, сложиха носилката с Йорк върху нея и се върнаха в автобуса. Моф направи с ръка знак на Джошуа да стане и с една малка кутийка докосна цилиндрите около врата му. Джошуа чу две тихи прещраквания.
— Само три минути! Не забравяй! — каза Моф на сносен английски и погледна младия човек в очите.
Джошуа облиза устни и кимна.
— Разбрах.
Разкъсваше се между необходимостта да бърза и желанието да спести на Йорк ненужните болки от тръскането. Приближаването до кораба му се стори като цяла вечност. Вървеше бавно и горещо се молеше от кораба да ги наблюдават, за да бъдат готови и да му отворят люка… и той да може бързо да обясни всичко… и да успеят в определеното време да прехвърлят върху Джъстин яката…
Беше на две крачки от люка, когато той се отвори и човек от екипажа на Ф’ахл излезе и хвана предните дръжки на носилката. Секунди по-късно влязоха в кораба. Очакваха ги Кристофър, Уинуърд и Линк.
— Сядай — нервно отсече Кристофър, когато някой пое носилката от ръцете на Джошуа.
Коленете на Джошуа бяха омекнали като глина. Без да чака втора покана, той се стовари на посочения му стол.
— Това нещо на врата ми…
— …е бомба — завърши мисълта му Кристофър, докато друг с малък сензор проверяваше връзката. Челото му беше покрито с капчици пот. — Знаем. Не можаха да заглушат твоя сигнал. Сега стой и не мърдай, а ние ще се опитаме да свалим проклетото нещо от врата ти без да го взривим.
Джошуа скръцна със зъби и замълча. Точно тогава в стаята влезе Джъстин, само по бельо. За момент двамата братя се гледаха. Изразът върху лицето на Джъстин свали половината бреме от плещите на Джошуа. Все още бяха далече от успеха, шансовете им бяха малки, но в очите на Джъстин се четеше задоволство от добре свършената от Джошуа работа, от правилното решение.
Джъстин се гордееше с него. В края на краищата, за Джошуа само това имаше истинско значение.
Моментът отмина. Джъстин коленичи пред брат си и започна да му сваля ботушите. Джошуа разкопча колана си, свали панталоните и започна да съблича куртката, когато Кристофър тихо изръмжа.
— Добре, ето го. Нека да видим… връзките минават тук и тук. Дорджей?
Джошуа почувства между яката и врата му да се плъзга нещо хладно.
— Не мърдай — промърмори Линк зад него. Пластмасата леко изпука. Неочаквано натискът около врата му изчезна, Уинуърд вдигна счупения кръг над главата му. — Стани от стола — рязко нареди Линк. — Джъстин, сядай!
Джъстин зае мястото на брат си и яката легна върху неговия врат.
— Колко време остава? — попита Кристофър, когато кобрите се заловиха с деликатната задача да свържат двата прекъснати края.
— Деветдесет секунди — чу се гласът на Ф’ахл по интеркома в стаята. — Много време.
— Аха — изръмжа тихо Линк. — Ела тук и го кажи.
— Спокойно, Майкъл.
Джошуа свали куртката и часовника си и зачака. Той гледаше как Кристофър и кобрите работят и сърцето му отново се разтуптя. Ако не свършат навреме…
— Готово — неочаквано обяви Кристофър. — Изглежда добре. Тук минават връзките.
Свързаха проводниците към цилиндрите. Джъстин предпазливо се изправи, пресегна се за куртката на Джошуа. Когато Кристофър извади защитния пръстен изпод яката му, той почти се беше облякъл.
— Не зная къде заведоха Юри и Марк — каза му Джошуа, докато слагаше часовника си на ръката на Джъстин.