Пясъчните крале

Те помислиха и изводите не се харесаха никому.

— Кой може да направи подобно нещо? — попита Кароли д’Бранин. — Или го е направил сам, когато е изгубил контрол над способностите си?

— Освен ако срещу неговия талант не се е изправил някой още по-голям — подхвърли мрачно Алис Нортуинд.

— Нито един човешки телепат не притежава толкова мощен талант — да контролира душата и тялото на друг човек, дори само за кратко.

— Именно — кимна ксенотехничката. — Нито един човешки телепат.

— Някое същество от газов гигант? — подхвърли подигравателно Ломи Торн.

Алис Нортуинд я изгледа отвисоко.

— Мога да ви разкажа за крейските телепати или за гетсианските душеизсмуквачи, ако имам време ще се сетя за още поне половин дузина от тоя род, но не е необходимо. Ще назова само един. Хрангански мозък.

Настъпи изплашена тишина. Всички млъкнаха едновременно и се размърдаха неспокойно, поразени от мисълта за огромната, неукротима сила на хранганския мозък, скрит в командното отделение на „Нощен летец“. Скоро обаче Меланта Джирл разсея магията с ироничен смях.

— Плашиш се от сенките, Алис — рече тя. — Това, което казваш, е нелепо, безсмислено. Спрете да мислите за него. Не искам от вас чак такава услуга. Вие сте ксенолози, експерти по чуждоземни езици, физиология, биология, технология. А не се държите подобаващо. Победили сме Хранга преди хиляда години, но нито веднъж не сме успели да общуваме с хрангански мозък. Ако Ройд Ерис е хранганец, трябва доста да са подобрили комуникативните си умения от времето на Рухването.

Алис Нортуинд се изчерви.

— Права си. Беше необмислено от моя страна.

— Приятели — обади се Кароли д’Бранин, — не бива да позволяваме на паниката и истерията да ръководят действията ни. Случи се нещо наистина ужасно. Един от колегите ни е мъртъв и ние не знаем защо. Докато не открием причината, не ни остава друго, освен да продължаваме. Сега не е време за прибързани действия срещу невинни заподозрени. Може би, когато се върнем на Авалон, разследването ще разкрие истинската причина. Тялото е съхранено за изследване, нали?

— Пренесохме го през шлюза в машинното — докладва Данел. — Там ще се съхрани.

— И ще може да бъде огледано и анализирано, когато се върнем — заключи д’Бранин.

— Което трябва да стане незабавно — заяви Нортуинд. — Кажи на Ерис да обръща кораба!

Д’Бранин я погледна шашардисано.

— Ами волкрините? Още една седмица, ако изчисленията ми са верни, и ще знаем много повече за тях. Обратният път ще ни отнеме шест седмици. Можем да почакаме още една седмица, нали? Тейл не би искал да умре за нищо.

— Преди да умре, Тейл говореше за опасност и чуждоземци — настоя Нортуинд. — А ние продължаваме да се носим тъкмо към такива чуждоземци. Ами ако те са опасността? Може би тези волкрини са по-могъщи дори от хрангански мозък и не искат да се срещат с нас и да бъдат наблюдавани и изучавани? Помисли ли за това, Кароли? Тези твои истории — в някои от тях не става ли дума за ужасни неща, случили се с раси, които са се опитвали да се срещнат с волкрините?