Джийвс запретва ръкави
- Автор: Вудхауз Пэлем Грэнвилл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Маврова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джийвс запретва ръкави». Краткое содержание книги:
След като бе излял върху иконома си всичко, което тежеше на сърцето му, полковникът бе в сравнително по-омиротворено състояние на духа, но все още се чувстваше доста унил. „Срам и позор“ — оплака се той сам на себе си. В златните времена преди социалната революция такива хилещи се пъпчиви дървеняци, дето не могат да видят килим без да се спънат в него, като тоя Булстроуд, едва ли щяха да стигнат по-нагоре от лъскането на ботушите, фактът, че такова петно върху саутмолтъншърския пейзаж заема свещената длъжност „иконом“, беше жесток удар върху изтънченото възпитание, получено в доброто старо английско училище от един тори.
Полковникът с носталгия си спомни за своята младост в Лондон в началото на века и класните икономи, с които изобилстваха онези славни времена. Тогава икономите се радваха на поне сто кила живо тегло, имаха тройни брадички и кореми като на бременни крави, големи очи с цвят на цариградско грозде и строги високомерни икономски маниери. И всички те си отидоха в забвение от този деградирал свят от петдесетте години. Тогавашните икономи бяха икономи в пълния смисъл на тази дума. А сегашните са някакви сополанковци, които смучат бонбони и ти отговарят с „Да“, когато ги попиташ нещо.
Неизбежно е човек, живеещ толкова близо до Роастър Аби и наблюдаващ всеки ден това люпило на икономи, да не отклони мислите си по посока на най-скъпоценното украшение на имението и полковник Уайвърн с мек блясък в очите се размечта за Джийвс. Джийвс му беше направил неизразимо впечатление. Джийвс си го биваше. Младият Роастър беше прекалено неопитен, за да оцени съкровището, което е под носа му. Но полковникът, вечно тормозен от своята невръстна домашна прислуга, можеше да различи брилянта от плявата. Джийвс! Джийвс беше нещо специално! И някъде в чернилката, покрила цялото мироздание на полицейския бос от полюс до полюс и станала непрогледна като космическата пустош след конфузната сцена с Еванджелин Трелони, изведнъж грейна спасителна светлинка. Той щеше да си остане със своя Булстроуд, но поне дъщеря му ще се ожени за мъж с иконом, носещ високо факела на добрата стара традиция. Това стопли сърцето му и го накара да си помисли, че все пак светът не е чак толкова лош, колкото му се струваше в началото.
Полковникът въздъхна примирено и сподели това с Джил, когато тя влезе в стаята миг по-късно, студена и горда, а тя вирна нагоре брадичка и стана още по-студена и по-горда.
— Няма да се женя за лорд Роастър — отвърна му Джил рязко.
На полковник Уайвърн му се стори, че детето му страда от някаква форма на амнезия и се опита да опресни паметта на дъщеря си.
— Ще се жениш — напомни й той. — Съобщението излезе в „Таймс“. Видях го със собствените си очи. Годежът между…
— Аз развалих годежа.
Спасителната светлинка, за която споменахме преди малко, онази същата, озарила мрака пред очите на полковника, угасна, премигвайки като сценична луна, чийто бушон е изгорял. Полковник Уайвърн гледаше любимото си чедо невярващо.
— Развалила си годежа?
— Никога повече няма да проговоря на лорд Роастър.
— Не бъди такава глупачка — сгълча я полковник Уайвърн. — Разбира се, че ще му проговориш. Никога не съм чувал подобна тъпотия. Предполагам, това е една от онези обикновени любовни спречквания между младите, които се забравят още на следващия ден.
Джил нямаше намерение да отмине без протест може би най-голямата трагедия от времето на Ромео и Жулиета насам и да позволи тя да бъде описвана по този лековат и безотговорен начин.
— Не беше любовно спречкване — възпротиви се тя с целия плам на наранена жена. — Ако искаш да знаеш защо развалих годежа, ще ти кажа. Заради безпътния начин, по който се държа с госпожа Спотсуърт.
Полковник Уайвърн потърка чело.
— Спотсуърт? Спотсуърт? А, да. Онази американка, за която ми говореше.
— Американска развратница — поправи го Джил хладно.
— Развратница? — повтори полковникът озадачен.
— Не се чуди, точно това казах.
— Защо я наричаш така? Хвана ли ги… ъ-ъ… да развратничат?
— Да, хванах ги.
— Не думай!
Джил преглътна няколко пъти, сякаш нещо беше заседнало на гърлото й.
— Изглежда всичко е започнало — подхвана тя изложението на фактите с онзи равен тон, който така бе наранил Бил — в Кан преди няколко години. Тя и лорд Роастър са плували заедно при Райската скала и са излизали на дълги разходки на лунна светлина. А ти знаеш към какво водят тези неща.