Чичо Фред през пролетта
- Автор: Вудхауз Пэлем Грэнвилл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Чичо Фред през пролетта». Краткое содержание книги:
Беше преполовил пътя до портите, когато чу стъпки. В здрача се приближаваше дребна фигура.
— Поли?
— Здравей.
На лорд Икнъм му се стори, че долавя сухи нотки в обикновено мелодичния глас на момичето и когато спря до нея, откри, че прелива от безпокойство, което му се стори странно.
— Какво се е случило?
— Нищо.
— Не увъртай, дете. Видимостта може и да не е добра, но все пак се забелязва, че си клюмнала като неполято цвете. Депресията ти е почти Понгонианска. Хайде, кажи какво се е случило.
— О, чичо Фред!
— Здрасти! Тук съм! По дяволите, за какво е всичко това?
След няколко секунди Поли се отдръпна, като попиваше очите си.
— Извинявай. Излагам се като пълна глупачка.
— Нищо подобно. Всички преживяваме времена, когато ни се иска хубавичко да си поревем. Ще го препоръчам и на Понго. Струва ми се, че мога да отгатна какво се е случило. Разговаряла си с твоя младеж. Отишла си на среща с Хорас при портата и си заварила Рики. А от поведението ти подразбирам, че у него пещерният човек е взел връх над поета.
— Беше ужасен. Не че мога да го виня.
— Разбира се, че не, Бог да благослови това агънце-багънце.
— Мисълта ми е, че мога да си представя как се е чувствал. Бях му обещала никога вече да не се виждам с Хорас и ей ме на, промъквам се на среща с него.
— Не бъди толкова дяволски разбираща, дете. Защо да не се виждаш с Хорас, когато си поискаш? Какво право има този сладкодумен павиан да ти нарежда с кого да се виждаш и с кого не? Какво се случи?
— Вика и крещя с пълно гърло. Заяви, че всичко е свършено.
— Същото беше казал и преди два дена след бала. Но ти успя да го укротиш.
— Този път не успях.
— Не се ли опита?
— Не. Изпуснах си нервите и започнах да се държа като него.
— Браво.
— Беше ужасно. Той ме мрази.
— А ти мразиш ли го?
— Разбира се, че не.
— Искаш да кажеш, че въпреки всичко още го обичаш?
— Разбира се.
— Жените са нещо невероятно. Е, аз скоро ще уредя нещата. Отивам да поговоря с него.
— Няма смисъл.
— Същото са казвали и на Колумб. Не се тревожи, мила. Ще се справя. Знам възможностите си и понякога те наистина ме изумяват. Няма ли граници, питам се аз, всемогъществото на този мъж-чудо? Още не мога да проумея защо толкова го искаш тоя, но щом го искаш, ще го имаш.
Отмина и когато се доближи до портите, съзря бинглито насред пътя. Забеляза и мощна фигура, крачеща напред-назад в околностите му като тигър преди вечеря.
— Господин Гилпин, предполагам?19 — каза графът.
17.
В хода на този априлски ден Рики Гилпин преживя толкова сътресения, че няма какво да се чудим, дето настроението му не беше слънчево. В свят, замърсен с херцози, Потовци, Хорас-Дейвънпортовци и неверни момичета, само патологичен философ би опазил дружелюбието си непокътнато, а Рики не беше такъв. Начумери се мрачно. Не знаеше кой е този елегантен непознат, но беше готов да го възненавиди.
— Кой сте вие?
— Името ми е Икнъм.
— О?
— Виждам, че ви говори нещо. Сигурно Поли ме е споменавала.
— Да.
— Тогава, за да й върна услугата, аз на свой ред ще ви поговоря за Поли.
Тръпка разтресе солидното телосложение на Рики Гилпин.
— Не, няма. Приключих с нея.
— Не го казвайте.
— Казвам го.
Лорд Икнъм въздъхна.
— Младост, младост! Как захвърля щастието си, както разглезено дете пуска — рече той, спря за секунда да измисли какво пускат разглезените деца и добави — сапунени мехури и ги оставя да се носят безцелно из огрения от слънце въздух. Лошо, лошо. Да ви разкажа ли една кратка история, господин Гилпин?
— Не.
— Преди много години — започна графът, защото бе необходим доста по-силен мъж от Рики, за да му попречи да разказва истории — обичах едно момиче.
— Случайно да сте виждали Хорас Дейвънпорт наоколо?
— Обичах го от все сърце.
— Като го видите, му предайте, че няма смисъл да се спотайва. Ще чакам тук седмици наред, ако се наложи.
— Спречкахме се за някаква дреболия. Последваха горчиви оскърбления. Накрая тя излезе от стаята и се омъжи за плантатор на каучук.
— Рано или късно ще му се наложи да се появи и тогава ще го разпердушиня.
— А след много години получих просто букетче от бели теменужки, придружено от кратка бележка, на която пишеше: „А би могло.“ Трагично, а? Ако разрешите на един стар човек да ви посъветва, господин Гилпин, един стар човек, който много е страдал, един стар човек, захвърлил щастието си само защото е бил твърде горд да изрече едничката дума, която…
Дочу се дрънчене на метал. Рики Гилпин бе сритал калника на колата.
— Слушайте — каза той. — Най-добре е веднага да ви кажа, че си губите времето. Знам, че Поли ви е пратила да ме уговаряте…
19
Когато през 1871 г. големият изследовател на Африка сър Станли е изпратен да открие в дебрите на черния континент изгубилия се друг голям английски изследовател Дейвид Ливингстън, той го намира почти умиращ в гъмжащ от канибали район, където се знае, че не е стъпвал преди това бял човек, и се обръща към него с: „Господин Ливингстън, предполагам.“ Оттогава фразата е станала нарицателна за непоклатимата английска учтивост. — Б.пр.