Чичо Фред през пролетта

Понго се дотътри до един стол. Тръшна се тежко. А за състоянието на душата му можеше да се съди по факта, че дори забрави да повдигне коленете на панталоните си.

— Не пожела да играе?

— Пожела и игра. Както очаквах, в началото прояви известно упорство, но на бърза ръка го убедих, той се съгласи с плана като съвсем спортсменски и заяви, че трябва само да му подсигуря наличието на Емсуърт, а той ще извърши останалото. Извади колодата си и нежно я заопипва като велик античен войн, проверяващ острието на меча си преди битката. В този момент влезе Емсуърт.

Понго кимна с натежала глава.

— Виждам накъде биеш. Емсуърт е отказал да играе.

— А не, игра. Историята е дълга и заплетена, момчето ми, тъй че най-добре ще е да не ме прекъсваш, защото ще стане време за вечеря, преди да сме изчерпали дневния ред.

— Какъв дневен ред?

— Имам идея или план за действие, който ще ти изложа, когато му дойде времето. Междувременно нека ти разкажа събитията последователно. Та както казах, влезе Емсуърт и от поведението му стана ясно, че е в плен на силно чувство. Очите му бяха оцъклени, пенснето му се ветрееше и известно време безмълвно отваря и затваря уста, какъвто му е навикът, когато е развълнуван. Тогава се разбра, че свинята му е открадната. Отишъл при кочината да се поосвежи с един следчаев поглед към нея, но я нямало. Кочината била празна, а леглото й — непокътнато.

— О?

— Струва ми се, че би могъл да намериш по-подходящ коментар за една огромна човешка трагедия — неодобрително произнесе лорд Икнъм. — Младостта е тъй безсърдечна. Да, свинята му е открадната и подозренията на Емсуърт, естествено, веднага се насочиха към херцога. Беше страшно смутен, когато му обясних, че последният не би могъл да е виновното лице, защото цял следобед не е напускал стаята си. Оттегли се там веднага след обяда и никой не го е виждал оттогава. А не би могъл и да излезе през френските прозорци, защото Бакстър не мръдна от моравата от един и половина нататък. Може би си спомняш, че Бакстър не обядва с нас. Получил киселини и е решил да пропусне едно хранене. Той свидетелства, че херцогът не е излизал. Следователно това се очертава като една от големите исторически загадки, сравнима само с Желязната маска и изчезването на кораба „Мари Селест“. Напразно ще търсим обяснението.

Понго, който слушаше повествованието с нарастващо нетърпение, отрече последното изявление.

— Не и аз. Пет пари не давам. По дяволите свинете, това е моето мнение. Не си дошъл да ми говориш за свине, нали? Какво стана с Пот и играта на карти?