Чичо Фред през пролетта

— Какво!

— Седмици наред му правеше мили очи, като му даваше уроци по танц, а онази нощ трябваше да бъде кулминацията на опитите й. Надяваше се да може да дойде при теб и да ти каже, че мъчителното очакване е свършило и можете да се ожените и да заживеете щастливо, поднасяйки лучена супа на натрясканите оцелели от пиянските оргии. Но с тъпото си поведение ти съсипа плановете й. Едно момиче не може да се мъчи да вземе пари на заем от човек, откаран в полицейския участък на улица Марлборо. Инстинктите й подсказали, че няма да е в съответното настроение. Тъй че се наложи да изчака друг сгоден случай. Като разбра, че Хорас пристига тук, дойде и тя. Срещна се с него. Получи парите…

— Какво?

— Разбира се. Парите са у нея. Носеше ти ги.

— Но откъде е знаела, че съм тук?

За около една трета от секундата този въпрос затрудни лорд Икнъм.

— Женска интуиция — обяви накрая.

— Ама…

— Това е положението — категорично отсече лорд Икнъм. — Какво значение има откъде е разбрала, че си тук? Достатъчно е, че е знаела и е хукнала към теб с парите в ръка като дете, готово да покаже любимата си играчка. А ти? Какво направи ти? Държа се като последен негодник. Нищо чудно, дето смята, че може би се е избавила от страшна участ.

— По дяволите! Смята ли?

— Точно това ми каза, когато се видяхме преди малко. И не я упреквам. Не може да има любов без доверие, а ти й демонстрира голямо доверие, няма що.

Ако Хорас Дейвънпорт можеше да види в момента лицето на Рики Гилпин, щеше да изживее истинско откровение. Едва ли би повярвал, че онези горящи очи могат да примигват по такъв овчи начин или че челичената челюст би увиснала като недоварено малеби. Бъдещият Крал на лучената супа показваше всички симптоми на човек, халосан по тила с мокър парцал.

— Ама че глупак съм бил — промърмори той с гласче, сравнимо само с първата трела на полусъбудена птичка.

— Точно така.

— Страшно оплесках нещата.

— Радвам се, че го съзнаваш.

— Къде е Поли? Трябва да я видя.

— Не бих те съветвал. Май не разбираш какво значи да се държиш по този начин с момиче с висок дух, каквато е Поли. Бясна е. Ще бъде лудост да я видиш. Можеш да направиш само едно. Кога се връщаш в Лондон?

— Исках да хвана вечерния влак.

— Направи го. Поли скоро ще се прибере и тя. Щом пристигне, иди й купи шоколадови бонбони, много шоколадови бонбони и й ги изпрати с раболепна бележка.

— Добре.

— Тогава можеш да се примолиш и за среща. А като казвам да се молиш, значи да се мооолиш.

— Разбира се.

— Ако се покажеш достатъчно смачкан и разкаян, не виждам причина за отчаяние. Обичала те е веднъж, може да те обикне пак. Ще поговоря с нея и ще видя какво мога да направя.

— Много мило.

— Нищо подобно. Бих искал да направя нещо добро за сина на стар приятел. Приятна вечер, Гилпин, момчето ми, и помни… шоколадови бонбони — разкаяни шоколадови бонбони с разбити сърца, и то в голямо количество.