Чичо Фред през пролетта
- Автор: Вудхауз Пэлем Грэнвилл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Чичо Фред през пролетта». Краткое содержание книги:
Градината на „Гербът на Емсуърт“ се спуска до реката и в пролетна вечер тя е приятно благоуханно място. На Рики му се дощя да постои там, но смяташе да хване късния следобеден влак за Лондон, а още не беше си опаковал багажа. Извърна се със съжаление и тъкмо стигна до странноприемницата, когато чу някъде от вътрешността й безтелесен глас.
— Ало — казваше той. — Ало.
Рики смаян се закова на място. На света имаше само един човек, който произнасяше „Ало“ с такова треперливо проблейване.
— Ало… Поли?
Сърцето на Рики Гилпин сякаш подскочи високо във въздуха като руски балетист. Понякога се беше питал как се чувстват хората на електрическия стол, когато властите дръпнат шалтера. Сега знаеше.
— Ало? Поли? Поли, миличка, Хорас е на телефона. Да, знам. Няма значение. Трябва веднага да те видя. Разбира се, че е важно. На живот и смърт. Тъй че зарежи всичко, както подобава на сладко ангелче като теб, и ела тук. Ще се срещнем на пътя, при портите на замъка. Не искам никой да ни види. Ъ? Какво? Да. Добре. С колата съм. Ще стигна там преди теб.
Във фоайето на „Гербът на Емсуърт“ се втурна червенокос снаряд. Там, в ъгъла до прозореца се намираше телефонът, но говорещият вече го нямаше. А откъм улицата се дочу звук на отпрашваща кола.
Рики Гилпин се хвърли към вратата. По Главната улица се изнизваше лъскавото бингли, а зад волана седеше длъгнестата позната фигура.
За секунда мислеше да извика подире му. Но после се сети, че има по-добър начин, и се затича, скочи и се метна върху задницата на бинглито.
Хорас Дейвънпорт, така и не разбрал, че вози пътник без билет, натисна газта и бинглито ускори ход.
Лорд Икнъм, силно освежен след банята, напусна стаята си и тръгна да търси Поли из замъка Бландингс. Като не можа да я намери, потърси информация от Понго, когото откри в пушалнята, мълчаливо втренчен в пространството. Товарът на живота в момента силно притискаше Понго Туисълтън.
— А, момчето ми. Виждал ли си някъде Поли?
Понго изплува от мислите си.
— Да, видях я…
Млъкна. Очите му изхвръкнаха от орбитите. Току-що бе забелязал какво държи в ръка чичо му.
— Божичко! Пари?
— Да.
— Колко са?
— Двеста и петдесет лири.
— Велика лельо! Откъде ги докопа?
— От — едва ли ще повярваш — Пот Горчицата.
— Какво!
— Да. Горчицата, колкото и да те смайва това, току-що пристигна в замъка в ролята си на професионалист, повикан от Бошъм да слухти подире ни. Май подцених Бошъм. Очевидно е прозрял през доброжелателния ми опит да го убедя, че не съм човекът, отмъкнал портфейла му, и е решил да търси помощ. Дълбока вода се оказа тоя младеж. Заблуди ме напълно. Но какво го е накарало да избере Горчицата от хилядите лондонски частни детективи, не мога да проумея. Единствено допускам, че е чул за него от Хорас. Във всеки случай той е тук и не стои със скръстени ръце. Половин час след пристигането си беше измъкнал тази тлъста сума от Бошъм на Персийски монарси, а аз, след люта битка с него, както ангелът се е борил с Яков, му ги отнех.
Понго трепереше до върха на крайниците си.
— Но това е страхотно! Това решително е щастлив край, в който името на Създателя е втъкано във всеки сантиметър. През цялото време имах усещането, че рано или късно ще оправиш нещата. Добрият стар чичо Фред! Нямаш равен на себе си. Няма друг като теб, изобщо няма. Дай ги!
Лорд Икнъм съзна, че племенникът му е жертва на тъжна заблуда. Осветли го със съжаление.
— Уви, момчето ми, не са за теб.
— Как така?
— Предназначени са за Поли. Това е пазарната цена на бар за лучена супа, който ще й даде възможност да се омъжи за любимия човек. Съжалявам. Разбирам какъв удар е това за теб. Единственото, което мога да кажа като оправдание, е, че нейната нужда е по-голяма от твоята.
У Понго Туисълтън живееше доброто. За миг му се стори, че светът се сгромолясва около него в необятен хаос, но възвишената част от същността му скоро започна да владее положението. Да, мислеше той, да, така беше по-правилно. Колкото и силна агония да му причиняваше мисълта, че няма да може да зарови лапи в сухото, тя не беше неприятна. Голямата му любов изискваше голяма жертва.
— Разбирам — рече той. — Да, в това има нещо вярно.
— Къде е тя?
— Мисля, че отиде в Маркет Бландингс.
— Че защо ще ходи в Маркет Бландингс?
— Е, тук ме хвана натясно. Но преди малко бях на терасата да изпуша една цигара и тя излезе с шапка и ботинки и когато я попитах, ме остави с впечатлението, че се е запътила натам.
— Ами тръгвай след нея и внеси в душата й слънчева светлина.