Чичо Фред през пролетта

— Да, наистина — сети се лорд Икнъм. — Съвсем наскоро си говорихме за нея, нали?

Херцогът отключи едно чекмедже на писалището.

— Ето — рече той. — Вземете ги и вижте какво можете да направите. И помнете, много е важно да ги размахате под носа й.

— Ако пък трябват още… — добави лейди Констанс.

— Съмнявам се, че ще е нужно допълнително укротяване. Това ще е напълно достатъчно. Но има още нещо — подсети ги лорд Икнъм. — Това нещастно увлечение на Емсуърт трябва да остане завинаги погребано между тези четири стени.

— По дяволите — опули се херцогът. — Разбира се. Аз знам, и Кони знае, че Емсуърт е луд за връзване, но, естествено, държим светът да остане в неведение.

— Ако хората чуят — потрепери лейди Констанс, — ще станем за посмешище в графството.

— Точно така — съгласи се лорд Икнъм. — Но има една опасност, за която явно не се сещате. Валерия, мила, възможно е да възнамеряваш да кажеш на леля си, че си ме видяла тук.

Валерия Туисълтън се изсмя. Характерът й беше едновременно любящ и отмъстителен. Обичаше своя Хорас и намерението й беше драстично да накаже този палав чичо за тревогата, която му беше причинил. Очакваше с нетърпение сладкия разговор, който щеше да проведе с Джейн, графиня Икнъм, след завръщането й от Южна Франция.

— Много е възможно — заяви тя.

Гласът на лорд Икнъм бе крайно сериозен.

— Не бива да го правиш, мила. Ще бъде фатално. Вероятно не знаеш, че леля ти изрази недвусмислено желание да остана в Икнъм Хол по време на отсъствието й. Ако разбере, че не съм я послушал, ще бъда принуден да се оправдая и да й разправя цялата история. А скъпата ми съпруга — обърна се лорд Икнъм към лейди Констанс — има само един недостатък. Голяма е бъбрица. Без да иска да стори зло някому, ще разгласи случката. След една седмица цяла Англия ще гърми.