Ритматистът

Хардинг насмете Фич и Джоел във влака, а след тях влязоха войници. Те отпратиха неколцина раздразнени пътници от най-предното купе и отвориха място за Фич, Хардинг и Джоел.

Джоел седна нетърпеливо. Ситуацията беше мрачна — поредният изчезнал ученик, убити невинни граждани — ала той не можеше да потисне приятната тръпка да се вози на железницата. При това в собствено купе.

Влакът изтрака и се разтресе, когато работниците закачиха пружинния цилиндър горе. Джоел видя как навън нервозни пасажери слизат от влака и застават да чакат друг на перона.

— Да не би да евакуирате влака? — попита Фич.

— Не. Просто хората ми осведомяват гражданите, че отменяме всички спирки до Източна Каролина. Който не иска да ходи там, трябва да слезе и да чака следващия влак.

Цилиндърът прилегна на мястото си с могъщ звук. После работниците се придвижиха към втория вагон и когато почнаха да наместват цилиндъра към неговия механизъм, се разнесоха същите шумове. Джоел си представяше масивните пружини и предавки вътре, невероятно натегнати с енергия и очакващи само да бъдат пуснати.

— Господин инспекторе — приведе се Фич напред, — наистина ли е отвлечен синът на сър Калоуей?

— Да — угрижено отговори офицерът.

— Какво значи това? Имам предвид, за Армедиус и за острова?

Инспекторът поклати глава.

— Не знам. Никога не съм разбирал политиците, Фич. Аз съм войник; мястото ми е на бойното поле, не в съвещателните зали. — Той се обърна и погледна професора в очите. — Знам обаче, че е най-добре да разберем какво става, при това бързо.

— Да — съгласи се Фич.

Джоел се свъси.

— Не разбирам.

Фич го изгледа.

— Не си ли карал часовете по държавно управление?

— Карах, разбира се. Тъкмо по това… ъх, ме скъсаха миналата година.

Фич въздъхна.

— Какъв потенциал се похабява.

— Не беше интересно — възрази Джоел. — Тоест, аз искам да уча за ритматиката, а не за политиката. Да си го кажа честно, кога изобщо ще ми е потребно да знам историческите теории на управлението?

— Не знам. Може би сега — отговори Фич.

Джоел се сви.

— Има и нещо повече, разбира се. Джоел, момчето ми, училището е за това да те научи да учиш. Ако не се упражняваш да учиш неща, които не ти харесват, ще имаш големи трудности в живота. Как ще станеш блестящ изследовател на ритматиката и ще постъпиш в университета, ако не учиш, когато не ти се ще да го правиш?

— Всъщност никога не съм разглеждал нещата по този начин.

— А би трябвало.

Джоел се облегна на седалката. Съвсем наскоро беше узнал, че има либерални университети, където неритматисти изучават ритматиката. Съмняваше се, че там ще приемат ученик, който има навика да се проваля поне по един предмет всяка година.