Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Ритматистът
Ритматистът - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ритматистът

Электронная книга - «Ритматистът». Краткое содержание книги:

Обществото, в което живеят хората в този роман, е имало алтернативна история и целият познат свят изглежда различно — САЩ са Съединените острови, Европа е под властта на източноазиатската империя ДжоСеун, в Мексико управляват ацтеките…Това общество не само е организирано по различен начин, то също така живее доста по-различно от нас — всички уреди са механични и действат с пружини.Но не това е най-голямото различие. Хората трябва да се борят с един опасен неприятел, чиято природа не им е съвсем известна — тебеширчетата, най-опасни от които са дивите тебеширчета. Те са малки двуизмерни тебеширени фигурки, които обаче могат да убият всяко живо същество и които могат да бъдат победени единствено с помощта на ритматиката — отчасти наука, отчасти религия. Единствено хората с ритматически умения — нарисуваните от тях тебеширени линии буквално оживяват — могат да се преборят с дивите тебеширчета и да ги победят, като очертават свои защитни фигури и тебеширчета. Войната с дивите тебеширчета се води в Небраск и цялата подготовка на ритматистите е насочена към това — те да станат добри бойци, които да могат да удържат линията на фронта.Младият Джоел, ученик в престижния колеж Армедиус, изключително запален по ритматиката, макар и неритматист, е въвлечен в полицейско разследване в кампуса на учебното заведение. Заплашен от отстраняване заради слаб успех, той е решен да опита да стане ритматист — или поне да съумее да разбере защо от известно време насам изчезват ученици ритматисти. Привлечен за сътрудник в разследването от директора на колежа и от един от помагащите на полицията професори ритматисти, Джоел се оказва въвлечен в безмилостна битка с хитър и изключително умел противник. Ще успее ли да го разкрие и да спре престъпленията?Отговорът на този въпрос може да бъде намерен на страниците на наистина изключително добре написаната книга на Брандън Сандърсън — Ритматистът.Джоел погледна зле изтритата рисунка пред себе си. Беше остро и отчетливо напомняне кой е той всъщност. Нямаше значение колко упорито се опитва или учи, той никога няма да стане ритматист и да е способен да накара своите тебеширени линии да оживяват или да изчезват със силата на мисълта.Брандън Сандърсън е израснал в Линкълн, Небраска. Сега живее в Юта със съпругата и децата си и преподава творческо писане в университета Бригъм Янг. Завърши бестселъра на Робърт Джордан — сагата „Колелото на времето“. Занимателна задкулисна информация за всички книги на Сандърсън потърсете на www.brandonsanderson.com.
1 ... 57 58 59 60 61 62 63 64 65 ... 111
Перейти на страницу:

Той спря.

— Не се тревожи прекалено много за тези неща. За парите. Държа нещата под контрол.

Работиш почти до смърт, помисли той, а през останалото време се поболяваш от притеснения. Трябва да намеря начин да ти помогна. Някак.

— Разбирам. Ще се съсредоточа върху ученето.

Майка му отново почна да чисти, а Джоел си тръгна през моравата по посока на тяхното общежитие. Внезапно се почувства изтощен и пропълзя в леглото, без да се преоблече.

Часове по-късно върху лицето му попадна слънчевата светлина. Той се събуди, примигна и осъзна, че този път е заспал лесно. Прозина се, слезе от леглото и го оправи да е готово, когато майка му се върне от работа след около час. Облече някакви дрехи от малкия сандък в края на леглото.

Иначе стаята беше гола. Скрин, сандъци, легло. Толкова беше тясно, че той почти можеше да докосне срещуположните стени с разперени ръце. Прозя се и отвори вратата с намерението да отиде в тоалетната в края на коридора.

Закова се на място, защото в коридора се щураха забързано хора и разговаряха развълнувано. Улови ръката на една жена, която търчеше край него.

— Госпожо Емуишере, какво става? — попита той.

Тъмнокожата египтянка го огледа.

— Джоел, момчето ми, не си ли чул?

— Какво да чуя? Току-що се събудих.

— Трето изчезване. Още един ритматист. Чарлс Калоуей.

— Калоуей? — Името му беше познато. — Искате да кажете…?

Тя кимна.

— Синът на рицаря-сенатор от Източна Каролина, Джоел. Късно снощи момчето е било отвлечено от семейното имение. Според мен трябваше да послушат директора. Бедното дете щеше да е в далеч по-голяма безопасност тук.

— Син на рицар-сенатор! — Това беше лошо.

— Има и друго — продължи жената и се приведе към него. — Има загинали, Джоел. Слугите на момчето — обикновени хора, а не Прашни — били намерени на местопрестъплението с одрана кожа и изядени очи. Като…

— Като при нападение на диви тебеширчета — прошепна Джоел.

Госпожа Емуишере кимна отсечено и бързо продължи по пътя си с явното намерение да сподели новината с всички.

Синът на рицар-сенатор е отвлечен или убит, вцепенено си рече Джоел. Убити са граждани.

Току-що всичко се беше променило драстично.

3.

15

Джоел претича през кампуса към кабинета на професор Фич. Почука на вратата, но не получи отговор. Затова завъртя дръжката и откри, че е отключено.

Отвори вратата.

— Един момент! — провикна се Фич. Професорът стоеше до писалището си и припряно събираше документи, пособия за писане и книги. Изглеждаше по-изнурен от обичайното, косите му стърчаха и връзката му беше изкривена.

— Професоре? — обади се Джоел.

— А, Джоел! — вдигна поглед Фич. — Отлично! Ела, моля те, и ми помогни.

Джоел пъргаво се притече на помощ и понесе цял сноп свитъци.

— Какво става?

— Отново се провалихме — отвърна Фич. — Още едно изчезване.

— Знам — рече Джоел и тръгна след професора към вратата. — Но какво ще правим ние в този случай?

— Не помниш ли? — възкликна Фич, затвори вратата зад Джоел и първи забърза по стълбите. — Ти допусна, че трябва да видим местопрестъплението, преди полицията да го е замърсила. Колкото и да са добри, полицаите нямат реална представа от ритматиката. Обясних това на инспектор Хардинг.

— Наистина ли ще изчакат с огледа, докато стигнем на място?

— Не могат да почнат без Хардинг. А той е тук, в Армедиус. Изчезването е установено съвсем наскоро. И така, ако ние…

— Фич! — провикна се някой пред тях. Джоел съгледа инспектор Хардинг, застанал сред група полицаи. — Бегом, войниче!

— Да, да — отвърна Фич и ускори ход.

Хардинг даде знак на полицаите и те се разотидоха бързо.

— Казах на машиниста да задържи железницата — обясни Хардинг, когато Фич и Джоел отидоха при него. — Хората ми подсигуряват кампуса — повече никакви ученици от общото училище няма да напускат мястото без полицейска охрана, докато не изясним случая.

— Много разумно — съгласи се Фич, докато крачеха към гарата. Джоел бързаше зад тях, понесъл книжата. На моравата се бяха събрали ученици и наблюдаваха полицаите. Сред децата Джоел зърна познатите червени къдрици.

— Ей! Какво става? — попита Мелъди, проправи си път сред учениците и отиде при него.

Джоел изтръпна, когато професор Фич се обърна.

— А, Мелъди, миличка. Оставих в кабинета няколко защити, които да прекопираш. Можеш да поработиш по тях, докато ме няма днес.

— Да копирам? — уточни Мелъди. — Та ние сме в криза!

— Ами, ами. Още не разполагаме с всички факти. Ще ида да видя какво става. Ти обаче трябва да продължиш с обучението си.

1 ... 57 58 59 60 61 62 63 64 65 ... 111
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)