Изгубеният град
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: Досиетата NUMA #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: PRO BOOK
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубеният град». Краткое содержание книги:
Когато екип глациолози случайно попада на замразено тяло в ледник в Швейцарските Алпи, медиите са склонни да подминат случката като незначително събитие. Защото тялото е облечено в дрехи на пилот от Първата световна война и не е нищо чак толкова старо и интересно. До момента, в който един от присъстващите журналисти не се оказва безмилостен убиец, изпратен с мисия. Мисия да открадне документите на този пилот и да заличи всички улики, в това число и всеки, който знае за тялото.
И мисията му за малко да успее. Всички журналисти и екипът от учени за затворени в система от наводнени тунели и оставени да умрат от липсата на кислород. Изглежда всичко върви по план.
Но има една непредвидена величина — намиращият се наблизо Специален екип на НАПМД начело с Кърт Остин.
сте заета с множество ангажименти, и се радвам, че успяхте да ни отделите време толкова
скоро.
Тя вдигна смаяно ръце във въздуха.
- Как можех да не се срещна с вас, след като чух за откритието ви? Честно казано, бях
шокирана, когато научих, че тялото, намерено в ледника Льо Дормьор, може да се окаже на
моя прачичо Жул Фошар. Много пъти съм летяла над Алпите, но никога не съм предполагала,
че виден член на семейството ни може да лежи там някъде долу, замръзнал в ледовете.
Сигурни ли сте, че е наистина той?
- Не съм видял тялото и не мога да твърдя с положителност, но самолетът „Моран-Солние”,
който открих в ледниковото езеро, беше проследен посредством серийния номер. Косвени
улики, но все пак надеждни.
Погледът на мадам Фошар се зарея.
- Жул трябва да е - каза тя по-скоро на себе си, отколкото на двамата си гости. После се
опита да събере мислите си. - Изчезнал през 94 г., след като излетял оттук със самолета си
„Моран-Солние”. Обичал да лети и бил завършил военновъздушна школа, така че бил умел
пилот. Горкият човек! Сигурно му е свършило горивото или се е натъкнал на тежки
метеорологични условия в планината.
- Льо Дормьор е далеч оттук - вметна Скай. - Какво ли го е накарало да лети чак до Алпите?
Мадам Фошар се усмихна снизходително.
- Той е бил доста луд всъщност. Случва се и в най-добрите семейства. - Тя се обърна отново
към Остин. - Разбрах, че сте от НАМПД. Не се учудвайте, името ви е по всички вестници и
телевизии. Много находчиво и дръзко от ваша страна да използвате подводница, за да спасите
учените под ледника.
- Не бях сам. Много хора ми помогнаха.
- Не само находчив, но и скромен - възхити се тя, гледайки го с изражение, което говореше
за нещо повече от обикновен интерес. - Прочетох за ужасния мъж, който нападнал учените.
Какво ли е искал?
- Сложен въпрос, който няма лесен отговор. Явно е искал да се погрижи никой никога да не
успее да извади тялото оттам. Освен това е взел сейф, в който може би са се съдържали
документи.
- Жалко - въздъхна Расин Фошар, - може би те щяха да хвърлят известна светлина върху
странното поведение на прачичо ми. Питате какво е правел в Алпите, мадмоазел Буше. Мога
само да гадая. Жул е страдал много.
- Болен ли е бил?
- Не, но бил чувствителен човек, обичал изкуството и литературата. Трябвало е да се роди в
друго семейство. Трудно понасял факта, че хората ни наричат „Търговци на смърт”.
- Разбираемо.
- И с по-лоши имена са ни наричали, повярвайте ми. Но понеже животът често си прави шеги с
нас, Жул бил роден бизнесмен. Нечистите му задкулисни игри били достойни за Макиавели.
Семейната компания процъфтявала под вещата му ръка.
- Този образ някак не съвпада с характера, който преди малко ни описахте.
- Жул мразел насилието, свързано с оръжията, които продавал. Но съзнавал, че ако не той,
ще го прави някой друг. Бил голям почитател на Алфред Нобел. И също като него използвал
голяма част от богатството си в подкрепа на мира. Виждал в себе си баланс на природните
сили.
- Но нещо го е разклатило. Тя кимна.
- Смятаме, че това е била перспективата за Първата световна война. Тя била започната от
надути и арогантни политици, но не е тайна, че те са били побутнати и от търговци на оръжие.
- Като Фошар и Круп?
- Круп са arrivistes3 - каза тя, бърчейки нос, сякаш е помирисала нещо неприятно. - Те не са
били нищо повече от възвеличени миньори, парвенюта, натрупали богатство с кръвта и потта
на другите. Фошар са били в бизнеса с оръжия векове преди тях. Какво знаете за нашия род,
мистър Остин?
- Най-вече, че сте безкрайно потайни.
Мадам Фошар се засмя.
- Когато се занимаваш с оръжие, „потаен” не е мръсна дума. Макар че аз предпочитам да
използвам „дискретен”. - Тя наклони замислено глава, после се надигна от стола. - Последвайте
ме, ако обичате. Ще
иНи
ви покажа нещо, което ще ви разкрие повече неща за Фошар, отколкото хиляди думи.
Тя ги поведе по коридора, докато стигнаха до няколко високи сводести врати с емблеми на
триглавия орел от черна стомана.
- Това е оръжейната на замъка - каза тя, като престъпиха прага. - Сърцето и душата на
империята Фошар.
Озоваха се в огромна зала с високи стени и вълнообразен таван. Приличаше на катедрала.
Стояха в началото на дълъг кораб с колони и напречен неф, зад който се намираше олтарът. В
нишите вместо статуи на светци бяха изложени оръжия, явно подредени