Изгубеният град
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: Досиетата NUMA #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: PRO BOOK
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубеният град». Краткое содержание книги:
Когато екип глациолози случайно попада на замразено тяло в ледник в Швейцарските Алпи, медиите са склонни да подминат случката като незначително събитие. Защото тялото е облечено в дрехи на пилот от Първата световна война и не е нищо чак толкова старо и интересно. До момента, в който един от присъстващите журналисти не се оказва безмилостен убиец, изпратен с мисия. Мисия да открадне документите на този пилот и да заличи всички улики, в това число и всеки, който знае за тялото.
И мисията му за малко да успее. Всички журналисти и екипът от учени за затворени в система от наводнени тунели и оставени да умрат от липсата на кислород. Изглежда всичко върви по план.
Но има една непредвидена величина — намиращият се наблизо Специален екип на НАПМД начело с Кърт Остин.
Огромният търбух безмилостно погълна „Алвин”.
От „Алвин” не отговориха на повикването и макар още да му бе рано да излиза на
повърхността, тревогата на борда на „Атлантида” нарастваше с всяка изминала секунда.
Отначало никой не се притесняваше. Батискафът нямаше ни едно петънце в историята си по
отношение на сигурността и беше снабден с надеждни аварийни системи. Но напрежението
нараст-на, когато се появи странният кораб.
Чарли Бек се облегна на перилата, за да го разгледа с бинокъл. Беше малък, доста старичък
товарен кораб. Корпусът му бе осеян с петна от ръжда и отчаяно се нуждаеше от боядисване.
Целият изглеждаше жертва на нехайно отношение. Под името му с боя беше написана
държавата, в която бе регистриран - Малта.
Бек знаеше, че корабът вероятно не е нито келтски, нито малтийски - тези означения бяха
условни. Името му може да е било променяно пет пъти през последната година. Екипажът
несъмнено беше съставен от нископлатени моряци от третия или четвъртия свят. Идеален
пример за потенциален пиратски или терористичен кораб, които някои от хората, занимаващи
се с морска сигурност, наричаха „флота на Ал Кайда”.
Като професионален боец капитан Чарли Бек живееше в сравнително прост свят. Клиентите му
възлагаха задачи и той ги изпълняваше. В редките моменти на вглъбяване си мислеше, че
някой ден трябва да издигне паметник на пирата Черната брада. Ако не беше Едуард Тийч и
кръвожадните му братя и последователи, днес той нямаше да има „Мерцедес”, катер в залива
Чесапийк и луксозна къща в прочутата с конете си
провинция на Вирджиния. Щеше да бъде един разорен бюрократ, който седи на бюрото си
някъде в лабиринта на Пентагона, взира се в служебния си пистолет и се чуди дали да не пусне
един куршум в главата си.
Бек беше собственик на CMC, Служба за морска сигурност - специализирана консултантска
фирма, която предлагаше услугите си на собственици на кораби, притесняващи се от пиратски
нападения. Екипите му работеха по целия свят и обучаваха корабните екипажи как да
разпознават и да се защитават от нападения в морето. В най-опасните води действаха и
въоръжени.
Компанията беше започнала с няколко бивши морски тюлени, на които им липсваше
напрежението от действието. Бизнесът бързо се разрасна, подхранван от зачестилите пиратски
нападения. А след атаката срещу Световния търговски център, насочила вниманието на всички
към заплахата от тероризъм, Бек скоро се озова начело на огромна корпорация за милиони
долари.
Търговските кораби открай време се страхуваха от пирати, но нападението срещу
изследователския кораб „Морис Юинг” изправи нащрек и научната общност. „Юинг” плаваше
на океанографска експедиция близо до крайбрежието на Сомалия, когато група мъже с малка
лодка открили огън по него и изстреляли ракетен снаряд.
Гранатата не го уцелила и корабът успял да се измъкне, но инцидентът ясно показваше, че
изследователските кораби, тръгнали на мирна научна експедиция, са също толкова
примамлива мишена, колкото и товарния кораб, пълен със скъпа стока. За пирата научният съд
е плаваща златна мина. Може да продаде
откраднатия лаптоп на черния пазар за повече пари отколкото би спечелил за цяла година
почтена работа’
Като проницателен бизнесмен Бек веднага съзря нишата. Но мотивацията му далеч не се
изчерпваше с това. Колкото и суров да беше, той не беше лишен от чувства. Изпитваше силна
любов към морето, а всяко посегателство срещу научните търсения в океана приемаше като
лична обида.
Компанията му беше разработила специална програма за сигурността на изследователските
кораби, които бяха особено уязвими за нападения, защото дълго време стояха закотвени на
едно място, за да събират проби и да подпомагат батискафи. За пиратите закотвеният кораб е
като легнала патица за ловеца.
Бек и екипът му от тюлени се намираха на борда на „Атлантида” заради по-рано договорен
ангажимент с Океанографския институт „Уудс Хоул”. След некол-кодневен престой над
Изгубения град „Атлантида” трябваше да продължи към Индийския океан и поради тази
причина бе наел CMC. Бек, който участваше лично във всички операции, в които можеше,
държеше екипажът и собствените му хора да бъдат добре подготвени. Беше чел за Изгубения
град в едно списание и нямаше търпение да се включи в експедицията.
Бек беше малко под шейсетте, с прошарена коса и бръчици около сивите си очи. Водеше