Изгубеният град
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: Досиетата NUMA #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: PRO BOOK
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубеният град». Краткое содержание книги:
Когато екип глациолози случайно попада на замразено тяло в ледник в Швейцарските Алпи, медиите са склонни да подминат случката като незначително събитие. Защото тялото е облечено в дрехи на пилот от Първата световна война и не е нищо чак толкова старо и интересно. До момента, в който един от присъстващите журналисти не се оказва безмилостен убиец, изпратен с мисия. Мисия да открадне документите на този пилот и да заличи всички улики, в това число и всеки, който знае за тялото.
И мисията му за малко да успее. Всички журналисти и екипът от учени за затворени в система от наводнени тунели и оставени да умрат от липсата на кислород. Изглежда всичко върви по план.
Но има една непредвидена величина — намиращият се наблизо Специален екип на НАПМД начело с Кърт Остин.
3 Натрапчиви (фр.) - Бея. прев.
според епохата си. На второ ниво, ограждащо залата, се виждаха още оръжия.
Точно пред тях, уловени в крачка, също като живи стояха четирима рицари с огромните си
коне, в пълни доспехи и насочени напред пики, готови да се отбраняват срещу врага.
Скай оглеждаше всичко това с професионално набито око.
- Дъхът спира от такава мащабна и разнообразна колекция.
Мадам Фошар застана до рицарите.
- Това е била тежката артилерия на онова време. Представете си бедния пешак, въоръжен
само с една пика, който вижда как тези мъже летят срещу него в пълен галоп. - Тази мисъл я
накара да се усмихне.
- Formidable4 - съгласи се Скай, - но не непобедими пред развитието на оръжията. Стрелите
на големия лък са можели да пронижат някои брони от далечно разстояние. Алебардата е
можела да я пробие, а двуръчният меч - да разсече рицар, ако бъде свален от коня. И всичките
им доспехи биха били безполезни срещу огнестрелно оръжие.
- Напипахте сърцевината на семейния ни успех. Всяко ново оръжие рано или късно може да
бъде победено с още по-ново. Мадмоазел звучи така, сякаш знае за какво говори - каза мадам
Фошар, повдигайки изящните си вежди.
- Хобито на брат ми са древните оръжия. Нямаше как да не науча това-онова от него.
- Добре сте се научила. Всеки предмет в тази зала е изработен от семейство Фошар. Какво
ще кажете за нашето майсторство?
4 Впечатляващи (фр.) - Бел. прев.
Скай разгледа най-близката ниша и поклати глава.
- Тези шлемове са примитивни, но изключително добре изработени. Може би са над повече
от две хилядолетия.
- Браво! Произведени са в предримски времена.
- Не знаех, че родът ви е толкова древен - отбеляза Остин.
- Няма да се изненадам, ако някой открие пещерна рисунка, изобразяваща как някой
Фошар прави връх за копие от кремък за клиент от неолита.
- Този замък е значителен скок във времето и географията от неолитната пещера.
- Изминали сме дълъг път от скромното си начало. Предците ни са били оръжейни
майстори в Кипър, средиземноморското кръстовище на търговията. Кръстоносците,
достигнали острова, се възхищавали на работата ни. Обичай било богатите благородници да
имат лични оръжейници. Дедите ни се преместили във Франция и създали няколко
занаятчийски гилдии. Семействата се женели и създавали съюзи помежду си.
- Оттам ли идва триглавият орел в герба ви?
- Много сте наблюдателен, мосю Остин. Да, но с времето другите фамилии постепенно
отпаднали и Фошар поели бизнеса в свои ръце. Управлявали множество специализирани
магазини и имали агенти в цяла Европа. Търсенето никога не намалявало: от
Трийсетгодишната война до Наполеон. Френско-пру-ската война се оказала рентабилна и
подготвила сцената за Първата световна война.
- Което ни отвежда до вашия прачичо.
Тя кимна.
- Войната изглеждала неизбежна и Жул ставал все по-мрачен. Но дотогава ние сме се били
превърнали в
оръжеен картел, наречен „Ланс”5. Жул се опитал да накара семейството да се откаже от
надпреварата, но било твърде късно. Както Ленин е казал, Европа била като буре с барут.
- На което му е трябвала само искрата от убийството на австрийския ерцхерцог Фердинанд.
- Франц Фердинанд е бил прост хулиган - махна тя с ръка, - смъртта му е била повече
оправдание, отколкото искра. Международните оръжейни индустрии имали взаимни
споразумения и патенти. Всеки изстрелян куршум или взривена бомба значели печалба за
собствениците и акционерите. Круп правели пари от смъртта на германските войници, „Ланс” -
от гибелта на френските. Жул знаел, че така ще стане, и фактът, че в крайна сметка той е
отговорен за това, го побъркал.
- Поредната жертва на войната?
- Прачичо ми бил идеалист. Страстта му го довела до преждевременна и безсмислена
смърт. Тъжното е, че от нея нямало повече полза, отколкото от смъртта на кой да е войник в
окопите. Само няколко десетилетия по-късно политиците ни въвлякоха в следващата световна
война. Заводите на Фошар бяха сринати от бомбардировките, работниците ни - убити. Бързо
се съвзехме и наваксахме загубите по времето на Студената война. Но светът се промени.
- На мен още ми се струва доста опасно място -рече Остин.
- Да, оръжията са по-смъртоносни отвсякога, но конфликтите са по-регионални и
краткотрайни. Правителствата, включително вашето, изместиха големите търговци на оръжие.
Откакто наследих ръководството