Изгубеният град
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: Досиетата NUMA #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: PRO BOOK
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубеният град». Краткое содержание книги:
Когато екип глациолози случайно попада на замразено тяло в ледник в Швейцарските Алпи, медиите са склонни да подминат случката като незначително събитие. Защото тялото е облечено в дрехи на пилот от Първата световна война и не е нищо чак толкова старо и интересно. До момента, в който един от присъстващите журналисти не се оказва безмилостен убиец, изпратен с мисия. Мисия да открадне документите на този пилот и да заличи всички улики, в това число и всеки, който знае за тялото.
И мисията му за малко да успее. Всички журналисти и екипът от учени за затворени в система от наводнени тунели и оставени да умрат от липсата на кислород. Изглежда всичко върви по план.
Но има една непредвидена величина — намиращият се наблизо Специален екип на НАПМД начело с Кърт Остин.
2 Боже мой! (фр.) - Бел. прев.
- Имам чувството, че сме преминали през прозорец във времето и сме се озовали в
Трансилвания през че-тиринайсети век.
- Величествено по някакъв злокобен начин - каза тихо Скай.
Запленен от архитектурата, Остин я погледна косо.
- Същото са казвали и за замъка на Дракула.
Той подкара „Ролс Ройс”-а по алеята, покрита с бял чакъл. Минаха покрай фонтана, в средата
на който облечени с брони мъже си нанасяха смъртоносни удари в кървава битка. Бронзовите
им лица бяха изкривени от болка.
- Очарователно!
- Гротескно - отврати се Скай.
Остин паркира близо до извития мост над рова с вода. От зелено-кафявата повърхност на
застоялата вода се носеше миризма на блато. Минаха по моста и след портата се озоваха в
обширен павиран двор, който обграждаше целия замък и го отделяше от стените около него.
Никой не ги посрещна, така че те продължиха напред и се качиха по стълбите към терасата,
опасваща предната част на сградата.
Остин сложи ръка на масивното чукало на дървената врата, облицована с железни ленти.
- Изглежда ли ти познато?
- Същият орел като на шлема и на самолета.
Той кимна, вдигна чукалото и удари два пъти.
- Предчувствам, че вратата ще ни отвори беззъб гърбушко на име Игор.
- Ако се окажеш прав, ще си плюя на петите.
- Ако се окажа прав, ще те помоля да не ми се из-пречваш на пътя.
Мъжът, който им отвори, обаче не беше нито
беззъб, нито гърбав. Беше висок, рус и облечен с бял костюм за тенис. Може да беше на
четирийсет или петдесет, но нямаше как да се определи със сигурност защото лицето му бе
гладко, а фигурата - стройна като на професионален спортист.
- Вие трябва да сте мистър Остин - каза той с широка усмивка и протегна ръка за поздрав.
- Точно така. А това е асистентката ми мадмоазел Буше.
- Аз съм Емил Фошар. Приятно ми е да се запознаем. Много мило от ваша страна да
дойдете чак от Париж. Майка ми с нетърпение ви очаква. Моля, последвайте ме.
Той покани гостите в просторно фоайе и с отривиста крачка ги поведе по застлания с килим
коридор. Високите сводести тавани бяха изрисувани с митични сцени с нимфи, сатири и
кентаври сред неземни горски пейзажи.
- Дотук с теорията ти за Игор - прошепна Скай в ухото на Остин.
Коридорът изглеждаше безкраен, но в никакъв случай скучен. По дървената ламперия на
стените бяха закачени огромни гоблени със средновековни ловни сцени, на които
благородници и земевладелци в реални размери пробождаха със стрели злощастни елени и
глигани.
Фошар спря пред една врата, отвори я и ги покани да влязат.
Стаята, в която се озоваха, контрастираше с гран-доманската архитектура на останалата част от
замъка. Беше малка и интимна, а с ниския си таван, греди и лавици със стари книги
напомняше на селска къ-щурка. Една жена седеше в ъгъла на кожен стол и четеше на
светлината на високия прозорец.
__ Майко - тихо я повика Фошар, - гостите ни пристигнаха. Това са мистър Остин и неговата
асистентка, мадмоазел Буше.
Скай беше избрала фалшивото име от телефонния указател на Париж.
Жената се усмихна и като остави книгата си, стана, за да ги поздрави. Беше висока, с почти
военна стойка. Черният й делови костюм и бледолилавият шал подчертаваха бледата й кожа и
сребристата коса. Тя се приближи с грацията на балерина и им подаде ръка. Ръкостискането й
беше учудващо силно.
- Моля, седнете - покани ги тя, показвайки два удобни кожени стола. После се обърна към
сина си. - Гостите ни вероятно са жадни след дългия път. -Говореше английски без акцент.
- Ще се погрижа на излизане - отвърна Емил.
След малко се появи прислужник с табла със студена минерална вода и чаши. Докато мадам
Фошар отпращаше прислужника и наливаше води в чашите им, Остин внимателно я
наблюдаваше. Не можеше да определи точно възрастта й, също като при сина й. Можеше
спокойно да бъде както на четирийсет, така и на шейсет. Независимо от възрастта си, тя се
отличаваше с класическа красота. С изключение на мрежата от ситни бръчици, кожата й беше
безупречна като порцелан, а сивите й очи бяха будни и интелигентни. Усмивката й варираше
от подкупваща до загадъчна, а когато говореше, в гласа й се долавяха много малко от
дрезгавите нотки, характерни за напредналата възраст.
- Много мило от ваша страна да дойдете чак от Париж, мистър Остин.
- Ни най-малко, мадам Фошар. Предполагам, че