Изпепелена
- Автор: Каст Филис Кристина
- Серия: Училище за вампири #7
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изпепелена». Краткое содержание книги:
Добре дошли в света на Стиви Рей, която е готова на всяка цена да помогне на застрашената млада Висша жрица. Най-добрата приятелка на Зоуи обаче си има своите проблеми, които са не по-малко сериозни. Червените новаци вече са неконтролируеми, а нейното така наречено гадже – Далас, е сладко, но прекалено любопитно. Истината е, че Стиви Рей крие тайна, която навярно е ключът за завръщането на Зоуи, но също така заплашва да разтърси нейния свят.
В средата на цялата тази каша е Афродита – бивш новак, истинска кучка (с което се гордее) и надарена (ако изобщо това минава за дарба) със способността да предсказва бъдещето. Но сега, изглежда, Никс е решила да говори директно чрез нея, независимо дали Афродита иска или не.
Три момичета, които си играят с огъня. Ако не внимават, всички останали хора и вампири ще бъдат изпепелени.
- О, по дяволите, дори не мога да го погледна - каза Афродита и извърна глава от арката. - А обикновено харесвам блестящи неща.
И тук има от същото заклинание. - Гласът на Дарий беше изпълнен с напрежение. Предназначено е да отблъсква.
- Да отблъсква? - Афродита погледна пак към арката и потръпна, а после отново извърна поглед. - Отвращава е по-точно казано.
- На теб не ти въздейства, така ли? попита Дарий.
Старк сви рамене:
- Впечатляващо е и очевидно доста скъпо, но не ми изглежда ни най-малко странно. - Той направи крачка към арката. - Е, къде е звънецът или каквото е там? Как да повикаме някого? Има ли телефон или трябва да крещя?
- Ха гаелик акив?
Безплътният мъжки глас прозвуча сякаш от вътрешността на самата арка. Старк се огледа в мрака объркано.
- Д°бре, ще говоря на английски - продължи гласът. -Нежеланото ви присъствие е достатъчно, за да ме призове тук.
Трябва да видя Сгиат. Това е въпрос на живот и смърт - заяви Старк,
- Сгиат не се занимава с уейнз, дори да е въпрос на живот
и смърт. г г ^
Този път гласът прозвуча по-близо, по-ясно и притежаваше силен шотландски акцент.
- Какво, по дяволите, е уейнз? - прошепна Афродита.
_ Ш-т - скастри я Старк и се обърна отново към безплътния глас. - Зоуи не е дете. Тя е Висша Жрица и се нуждае
от помощ. Т1
Един мъж пристъпи към тях от сенките. Носеше килт,
но не типично шотландски. А и останалата част от носията липсваше. Нямаше риза и елек от туид. Мускулестите му гърди и ръце бяха голи, носеше единствено кожен елек и протектори на ръцете. Дръжката на меча му проблясваше на кръста. С изключение на малък кичур в средата на главата, останалата му коса беше обръсната. На едното му ухо висяха две златни халки. На китката си носеше златна гривна символизираща ранга му на военачалник. В контраст със силното тяло лицето му бе покрито с бръчки, а късата му брада беше напълно бяла. Татуировките по лицето му бяха грифони, чиито нокти се простираха до скулите му. Общото впечатление, което той остави у Старк, беше, че този воин е в състояние да мине през огън и вода невредим и да излезе като победител.
- Това дете е някакъв новак, а не Висша Жрица - каза
- Зоуи не е като другите новаци започна да говори бързо Старк, защото се опасяваше, че воинът можеше да се изпари също така внезапно, както се бе появил. - Допреди два дни тя имаше вампирски татуировки по цялото си тяло. Освен това има и дарба да управлява всичките пет елеменТа Преценяващите очи на воина останаха върху Старк, без изобщо да поглеждат Зоуи, Дарий или Афродита.
- Но сега виждам просто един новак в безсъзнание.
- Душата й се пръсна преди два дни, когато се бореше с паднал безсмъртен. Щом това се случи, татуировките и изчезнаха.
- Тогава я очаква смърт.
Вампирът вдигна ръка и направи жест, с който ги отпращаше, след което се обърна да си тръгне.
- Не! - извика Старк и пристъпи напред.
- Стад анис! — нареди воинът и с невероятна скорост се завъртя, скочи напред и препречи пътя на Старк. - Глупав ли си или просто тъп, момко? Не ще получиш позволение да пристъпиш във владенията на Сгиат, Островът на жените. Ако опиташ, значи се отказваш от живота си без съмнение.
На сантиметри от внушителния воин Старк стоеше непоколебимо и го гледаше в очите:
- Не съм глупак. Аз съм воин на Зоуи и мисля, че мога да я защитя най-добре, като я доведа на този остров, защото е мое право да отнеса своята Висша Жрица при Сгиат.
- Не си разбрал правилно, воине - каза вампирът ведро, но твърдо. - Сгиат и островът й не се подчиняват на правилата на Висшия Съвет. Аз не съм Син на Еребус, аз съм мо банн ри, моята кралица не е в Италия. Независимо че си воин на ранена Висша Жрица, ти нямаш право да влизаш тук. Тук нямаш никакви права.
Старк рязко се обърна към Дарий:
- Вземи Зоуи.
Той предаде Висшата си Жрица на другия воин и отново застана лице в лице с вампира. Вдигна ръката си с дланта напред и докато мъжът го гледаше с подчертано любопитство, той разряза с нокът кожата на китката си.
- Не моля да вляза тук като Син на Еребус. Напуснах Висшия Съвет. Техните правила не струват пукната пара за мен. По дяволите, аз не моля за разрешение да вляза! По силата на правото, което ми дава моята кръв, аз настоявам да видя Сгиат. Имам нещо важно да й кажа.