Тайната на Торинската плащаница
- Автор: Крайстер Сэм
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- ISBN: 9786191511037
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на Торинската плащаница». Краткое содержание книги:
Това е най-спорната религиозна реликва в световната история.
Никой не знае как се е появил ликът върху нея.
Никой не знае точно откъде е дошла.
Днес най-великата мистерия в християнското минало крие ключа към поредица зловещи убийства в Града на ангелите. На брега на океана е намерено обезобразеното тяло на известна сценаристка, чийто последен филм се казва „Плащаницата”. Само двама умели детективи съзират невероятната поредица от улики, която води от Калифорния до Ватикана. Възможно ли е всички тайни да имат общо ДНК?
Световният бестселър автор Сам Крайстър, издаван на 35 езика, предлага нов зашеметяващ сюжет, почиващ на поразителни научни разкрития и реални исторически факти.
Сам Крайстър е носител на повече от дузина телевизионни награди за документални филми, посветени на научни открития, серийни убийства и отвличания. Работи едновременно като режисьор, продуцент, водещ, репортер и – най-голямата му страст – писател. В романите му се смесват равни дози размах на действието, усет към детайла и историческа мистика, за да се получи първокачествен трилър коктейл.
Още нещо я смущава. Ако увиеш човешки труп с ленено платно, то ще се намачка – ще се появят много дълбоки гънки. Не и в този случай. Върху плата не се виждат такива следи освен на местата, където е бил сгънат за съхранение.
Тя преглежда полицейските архиви със снимки на различни рани и белези от мъчения. Не намира нищо сравнимо с тези, които вижда. Един случай в Канада, при който сериен убиец разпъвал на кръст жертвите си, ѝ се струва обещаващ, но се оказва, че престъпникът е използвал методи, коренно различни от тези на древните римляни. Ейми отново насочва вниманието си към позитива и негатива на плащаницата. Разликата между тях е удивителна. На позитива отпечатъкът на тялото е почти неразличим. На негатива изпъква силно. Както когато напръскаш с луминол местопрестъпление, което е било щателно измито, и кървавите петна блясват с цялото си луминесцентно великолепие.
Телефонът иззвънява и тя подскача стреснато.
– Доктор Чан.
– Guten Tag, schöne Medizinerin!10
– Гюнтер! – Тя искрено се радва на обаждането му. – Прекрасно е да чуя гласа ти. Как си?
– Аз ли? Много щастлив, след като получих писмото ти. Макар че единствената ти цел е да използваш огромния ми немски мозък.
Тя се засмива:
– Ако исках да използвам нещо друго от теб, огромната ти немска съпруга щеше да ме опече за вечеря в прекрасния си ресторант.
– Да, наистина – въздъхва той. – Но в някой друг живот двамата с теб ще сме любовници, сигурен съм. Кажи сега защо се интересуваш от Торинската плащаница и задаваш глупави въпроси?
– Глупави ли са?
– Ами, разбира се. Питаш дали ръцете и главата са пропорционални спрямо тялото. Отговорът е „не“. Дори височината на тялото е подозрителна. Този човек трябва да е бил около два метра. Исус може да бил Божи син, но не е бил великан. Или ако е бил, явно на никого не му е правило впечатление.
Ейми поглежда една от снимките и вижда какво има предвид той.
– Откъде знаеш всичко това, Гюнтер? Правил ли си вече такова изследване?
– Не се налага. Има много направени вече. Нямам външни координати, с които да се сравни тялото, но размерите на плащаницата са добър ориентир. Има и още нещо – ако сравниш размерите на отпечатъка от задната страна с предната, ще видиш, че той е с пет сантиметра по-дълъг.
– Може би платът се е разтегнал и е деформирал отпечатъка. Това би обяснило и твърде широките длани.
– Радвам се, че си толкова непредубедена. Трябва да говориш с един английски професор. Ще потърся номера му и ще го помоля да ти се обади.
– Той непредубеден вярващ ли е, или е атеист?
– Вярващ. Много убеден вярващ. Въпреки че съм прав, по-добре говори с него и с хората от ИПТП – Изследователски проект „Торинска плащаница“. После използвай собствения си ум, за да се убедиш, че това е фалшификат – фал-ши-фи-кат.
– Твърдиш, че е фалшификат?
– Убеден съм. Няма никакво съмнение. Дори мога да ти кажа кой е фалшификаторът.
– Кой?
– Не бързай толкова. Ще ти струва една вечеря следващия път, когато дойда в Лос Анджелис.
– Чудесно, но първо ще се обадя на Астрид, за да ѝ кажа къде отвеждам мъжа ѝ.
– Няма нужда.
– Добре, кой е фалшификаторът?
– Отвори си имейла. Току-що ти изпратих един документ.
10 Добър ден, красива докторке (нем.) – б. пр.
78
ТОРИНО
В шест часа вечерта на Ник вече му е дошло до гуша. От неефективността на карабинерите. От борбата в този чужд град, където е невъзможно да паркираш и животът тече изнервящо бавно. От цялото проклето разследване на убийството на Тамара Джейкъбс.
През последните два часа проследява адреси, свързани с обажданията на Кракси, и единственият резултат от усилията му е адско главоболие и толкова задънени улици, че може да запълни цял атлас с тях. Фредо ги връща на паркинга пред участъка на „Беато Себастиан Валфре“. Оттам Карлота изпраща Ник до хотела и се опитва да му се извини:
– Съжалявам, че не стана – че не открихме Кракси.
Той е твърде ядосан, за да отговори.
– Ще проуча някои неща, като се върна в участъка – обещава тя. – Ти си почини, изглеждаш уморен. Утре ще открием Роберто Кракси, сигурна съм.
Сигурно сама не си вярва, мисли си Ник.
Карлота се качва след него по стълбите, докато той отваря входната врата на хотела.