Тайната на Торинската плащаница

Ейми разглежда трите снимки: плащаницата, портрета на Да Винчи и „Мона Лиза“. Наистина, има прилика – в очите и дори в носа, но това не може да я убеди напълно.

И все пак е интересно. За Ейми приликата е твърде голяма, за да бъде случайна. Спомня си, че Леонардо е изпълнявал множество религиозни поръчки. Значи със сигурност е знаел за плащаницата и може да е нарисувал Спасителя върху платното, за да се подиграе малко с Църквата.

Тя отново насочва вниманието си към файла на Гюнтер и точно когато вече е склонна да повярва, че Леонардо е изрисувал плащаницата, попада на цял куп противоречащи си сведения. Като начало, великият художник е роден сто години след спорното въглеродно датиране. Освен това при множеството изследвания върху ленения плат не са установени никакви следи от маслени или водни бои. Възможно ли е Леонардо да е изобретил някакъв вид фотография стотици години преди официалната поява на тези методи? Не е невъзможно. Но ако я беше открил, със сигурност щеше да я използва повече от веднъж.

В долната част на електронния документ има копия от публикации от 2011 г., в които италиански експерт на име Лучано Бузо твърди, че плащаницата е създадена през 1315 г. от религиозния художник Джото ди Бондоне.

Ейми преглежда информацията. Оказва се, че Джото бил майстор в рисуването на портрети и тела – най-вече на Христос – и вероятно е бил нает от Църквата да създаде копие на плащаницата, защото оригиналът е бил в много лошо състояние. Твърди се, че скрил числото 15 в картината, за да обозначи годината на завършването ѝ.

По-надолу в документа има още няколко статии, които напълно отричат твърденията на Бузо като неподкрепени с доказателства. Ейми решава да не се занимава повече с чуждите теории, а да се довери на своята проверена наука – патологията.

Отново оглежда човешките образи върху плащаницата и от това, което вижда, възникват нови въпроси. Върху плата има следи, които изглеждат като оставени от кръв, пот и плът. Противно на разпространеното мнение, труповете могат да кървят и след смъртта, след като сърцето е спряло, но не е обичайно да кървят така, че да оставят толкова ясни следи.

Друго, което я безпокои, е разлагането. Труп, оставен няколко дни, дори в запечатана гробница, несъмнено би започнал да се разлага. Ако кръвта е оставила следи върху плата, другите телесни течности също би трябвало да оставят.

Но не са.

Телефонът ѝ иззвънява – секретарката. Току-що я бил търсил някакъв професор от Англия. Оставил съобщение, че иска да поговорят за разпването на Христос и да ѝ обясни защо според него Торинската плащаница е истинска.