Тайната на Торинската плащаница
- Автор: Крайстер Сэм
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- ISBN: 9786191511037
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на Торинската плащаница». Краткое содержание книги:
Това е най-спорната религиозна реликва в световната история.
Никой не знае как се е появил ликът върху нея.
Никой не знае точно откъде е дошла.
Днес най-великата мистерия в християнското минало крие ключа към поредица зловещи убийства в Града на ангелите. На брега на океана е намерено обезобразеното тяло на известна сценаристка, чийто последен филм се казва „Плащаницата”. Само двама умели детективи съзират невероятната поредица от улики, която води от Калифорния до Ватикана. Възможно ли е всички тайни да имат общо ДНК?
Световният бестселър автор Сам Крайстър, издаван на 35 езика, предлага нов зашеметяващ сюжет, почиващ на поразителни научни разкрития и реални исторически факти.
Сам Крайстър е носител на повече от дузина телевизионни награди за документални филми, посветени на научни открития, серийни убийства и отвличания. Работи едновременно като режисьор, продуцент, водещ, репортер и – най-голямата му страст – писател. В романите му се смесват равни дози размах на действието, усет към детайла и историческа мистика, за да се получи първокачествен трилър коктейл.
На задния вагон.
В затворено пространство като това разстоянието е твърде малко, за да се чувства спокоен. Прекалено малко. Монахът се успокоява с факта, че заедно с него се качиха още трима души. Има голяма вероятност покрай тях припряността му да е останала незабелязана. Ефрем седи с наведена глава и не поглежда към вагона, в който е жертвата, както му се иска да направи. Допусна грешка и сега всичко зависи от случайността. На следващата спирка трябва да слезе пръв, сякаш закъснява за някъде, и да тръгне бързо в определена посока. Ако се забави, ще го забележат.
Звънецът иззвънява и старото возило спира със свистене. Ефрем слиза и тръгва бавно, без да поглежда назад. Дори не мисли. Възможно е жертвата да е останала в трамвая и да я е загубил, но едва ли. Тълпата прегражда пътя му. Хората бързат да влязат в най-големия открит пазар в Европа на площад „Република“. Ефрем вижда табелите за метростанцията.
Сърцето му се разтуптява. Ако жертвата слезе там, лесно може да му се изплъзне.
Към пазара „Порта палацо“ или към метрото?
Решава да слезе в метрото. Жертвата най-вероятно отива там. Така ще измине максимално разстояние за минимално време. Изглежда логично. Ефрем знае, че има повече от двайсет станции, но те са разположени на една линия – между Торино и Коленьо.
Той бързо слиза по каменното стълбище. Няма билет, а жертвата може да има. Ефрем бързо отива на касата и си купува. Когато подава парите, поглежда назад и вижда неговия човек да слиза към пероните.
– Piu presto per favore!9
Старецът още рови за рестото и билета и не се впечатлява от настояванията на Ефрем.
Когато монахът стига до ескалатора, долу вече се чува тракането на отдалечаващ се влак. Отива в източна посока.
Перонът е празен.
9 По-бързо, моля! (ит.) – б. пр.
72
ЛОС АНДЖЕЛИС
Мици дълго стои под душа, после глътва още няколко хапчета, изпива още едно кафе и повървява пеша, преди да спре такси, за да отиде да прибере колата си. Дълго време няма да посегне към бутилката. Но беше добре, че го направи. Много добре ѝ дойде. Шест часа здрав сън и кратка почивка от всякакви мисли за Алфи, момичетата и кашата, която беше животът ѝ.
Беше – минало време.
Бъдещето – което започва сега – ще бъде прекрасно. Тя ще довърши това разследване, ще отиде на екскурзия с Джейд и Амбър, ще продаде къщата и ще се премести на ново място. Някъде, където няма да я преследват спомени. Всичко ще бъде наред.
Точно когато влиза в гаража на участъка, телефонът ѝ иззвънява.
– Фалън – отговаря тя, като затваря вратата на колата.
– Логан Конър се обажда. – От другата страна следва пауза. – Сержант Шийн ми даде номера ви и каза да ви се обадя.
– Да, кажете.
– Тъкмо излизам от съда, госпожо. Разгледаха обвиненията срещу мъжа ви.
Мици застива на място. Не е очаквала, че казусът ще бъде разгледан толкова скоро. Някой явно се е намесил, за да ускори нещата. Вероятно Боби. Може би е решил да задейства всичко, докато тя не е размислила.
– Благодаря, че се обадихте. Какво стана?
– Той призна за побоя и адвокатът му сключи споразумение с прокурора, за да избегне цялостен процес. Дадоха му трийсет дни.
Мици стои като вцепенена. Не знае дали новината е добра, или лоша. При повечето дела за домашно насилие се дава минималното наказание от трийсет дни. За онова, което той ѝ причини, би трябвало да лежи поне година. Но тя знае, че въпреки леката присъда биографията му вече е изцапана. В досието му ще пише, че е осъждан. Това петно не може да бъде заличено. Той е криминално проявен.
– Значи вече е в системата? – пита тя, макар да знае отговора.
– Да, госпожо лейтенант. Съдията издаде и ограничителна заповед. След като излезе, няма право да се приближава на по-малко от сто метра от вас, жилището ви или друг член на семейството без наблюдение и ваше разрешение. – Конър се покашля нервно. – Ако питате мен, мисля, че трябваше да му дадат...
– Не съм ви питала, полицай, и не ме интересува какво мислите. – Иде ѝ да го отреже, но си напомня, че трябва да бъде възпитана. – Благодаря за обаждането и за съдействието. Също и за дискретността. Ако имате нужда от помощ в отдел „Убийства“, обадете ми се.
– Няма нужда, госпожо. Радвам се, че помогнах.
Мици затваря телефона. Трийсет дни. Как, по дяволите, ще каже на момичетата?