Тайната на Торинската плащаница
- Автор: Крайстер Сэм
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- ISBN: 9786191511037
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на Торинската плащаница». Краткое содержание книги:
Това е най-спорната религиозна реликва в световната история.
Никой не знае как се е появил ликът върху нея.
Никой не знае точно откъде е дошла.
Днес най-великата мистерия в християнското минало крие ключа към поредица зловещи убийства в Града на ангелите. На брега на океана е намерено обезобразеното тяло на известна сценаристка, чийто последен филм се казва „Плащаницата”. Само двама умели детективи съзират невероятната поредица от улики, която води от Калифорния до Ватикана. Възможно ли е всички тайни да имат общо ДНК?
Световният бестселър автор Сам Крайстър, издаван на 35 езика, предлага нов зашеметяващ сюжет, почиващ на поразителни научни разкрития и реални исторически факти.
Сам Крайстър е носител на повече от дузина телевизионни награди за документални филми, посветени на научни открития, серийни убийства и отвличания. Работи едновременно като режисьор, продуцент, водещ, репортер и – най-голямата му страст – писател. В романите му се смесват равни дози размах на действието, усет към детайла и историческа мистика, за да се получи първокачествен трилър коктейл.
– Добре ли си, мила?
– Още не съвсем, но ще се оправя, след като всичко това свърши.
– Скоро. Поне вече започна.
– Знам. Боби, благодаря ти за помощта. Знам, че се грижиш за мен. Не се чувствай виновен заради присъдата.
– Ти си звезда, Мици. Издигни се над цялата тази гадост и заблести отново. Обади ми се, ако мога да помогна с нещо.
– Непременно.
Тя затваря телефона и се поглежда в огледалото над умивалниците, преди да излезе.
– Ти си звезда, Мици – не го забравяй.
76
ТОРИНО
Изповедта е полезна за душата.
Да признаеш, че си сгрешил. Да се покаеш. Така е възпитан монахът. И точно в момента той напълно признава провала си и е готов да го изкупи. Поддаде се на суета и самомнителност. Въобрази си, че е по-способен от мъжа, когото следеше – а не беше.
Гордостта донася падение.
Той знае писанията, знае мъдростта: Дойде ли гордост, идва и срам. А мъдростта е със смирените.
Ефрем мислено се упреква. След като завърши мисията си, ще причини изгаряща болка на това горделиво тяло, за да е сигурен, че днешният урок ще бъде запомнен завинаги. Единственото, което го успокоява, е, че колкото и слаб и несъвършен да е той, врагът му има не по-малки недостатъци. Сега поне е сигурен, че човекът, когото преследва, се чувства самоуверен, в безопасност, сигурен в действията си. Ще стане жертва на същата слабост.
Гордостта предшествува погибелта. Монахът се отказва от преследването и се връща при колата на жертвата. Има вероятност врагът му да я е изоставил, но това би било голяма жертва за човек в неговото положение, още повече, че защитава и други хора освен себе си. Не, Ефрем е сигурен, че жертвата ще се върне при автомобила. Трябва само да чака – врагът си мисли, че вече е спечелил.
Преди падението сърцето е изпълнено с гордост.
77
ГРАДСКАТА МОРГА, ЛОС АНДЖЕЛИС
Ейми Чан прекарва цялата сутрин в работа по рутинен случай на отравяне с медикаменти. Самотна седемдесет и пет годишна жена решила да изпие месечната си доза антидепресанти наведнъж и да се сбогува с този свят. Кой може да я обвинява? Градът на ангелите е ад за всеки, който не е млад, красив и обичан.
Ейми си измива ръцете, сваля зелената престилка и облича удобна кафява туника и тесен черен панталон. Връща се в кабинета си и отваря имейла от Мици, която ѝ е изпратила няколко висококачествени снимки на Торинската плащаница. Виждала е някои от тях и преди, но не им е обръщала голямо внимание. Лицето, заснето в близък план, ѝ изглежда най-познато. Въпреки размазаните сивкави черти, то несъмнено изобразява представата на повечето съвременни хора за Христос – с брада, дълга коса и корона от тръни. Ейми преглежда файловете, докато намира по-голяма и по-интересна снимка на тялото.
В снимката има нещо, което веднага буди в нея интуитивното усещане, че нещо не е наред. Вниманието ѝ е привлечено от дланите, особено дясната и пръстите ѝ, които изглеждат твърде големи в сравнение с останалата част от тялото. Тя написва кратко писмо, прикачва снимката и го изпраща на Гюнтер Куентъл във ФБР. Той е световноизвестен експерт по фотограметрия – науката за изчисляване на геометричните свойства на предметите по тяхна фотоснимка.
Преди да направи своите собствени научни проучвания, Ейми преглежда няколко художествени изображения на събитията около тайнствата на възкресението. Пуска търсене в интернет и най-доброто, което намира, е снимка от картината на Джовани Батиста, от шестнайсети век, изобразяваща увиването на сваления от кръста Исус. На нея се вижда, че плащаницата не е много плътно прилепнала около главата и е отворена откъм краката.
Ейми отново поглежда отпечатъците от тялото върху покривалото и вижда, че между тях и изобразеното на картината има несъответствие. За да останат толкова ясни следи от тялото, то трябва да е било увито много плътно, а не покрито хлабаво, както го е нарисувал Батиста.
Ейми увеличава снимката на монитора и оглежда плащаницата сегмент по сегмент, от горе до долу. Това ѝ отнема цял час. Откритията са интригуващи и смущаващи. Частите на тялото са непропорционални помежду си. Изглеждат като нарисувани, а не отпечатани. Колкото повече се вглежда в лицето, толкова повече се засилват любопитството и объркването ѝ.
Челото изглежда твърде ниско в сравнение с останалата част на главата. Ако мъртвецът е лежал по гръб, косата му би трябвало да виси настрани и назад, а не върху главата и лицето. Тя отново поглежда снимката на цялото тяло. Мъжът няма врат, или поне не се вижда такъв. Ейми оглежда за следи от отрязване и снаждане на плата, при което отпечатъкът на врата може да се е изгубил, но не вижда такива.