Тайната на Торинската плащаница

Гория не отговаря веднага. Премества поглед от огледалото към очите на американеца. Трябва да се увери, че може да има доверие на този човек. Трябва да разбере някои неща – да е сигурен в тях, преди да каже какво знае.

– Говорих със специален агент Бърдж. Каза ми, че сте добър полицай, и ме помоли да ви помогна. Но преди да говорим за Кракси и къде се крие, кажете ми какво знаете за него.

Крие се. От тази дума пулсът на Ник се ускорява.

– Не много. Италианец, на средна възраст, женен, няма деца, в момента няма работа и е получил солидна сума пари от жена, която беше убита в Лос Анджелис. Работил е главно в автомобилостроенето. От документите, до които се добрахме, изглежда, че не се е задържал дълго на едно работно място – предполагам, че е бил уволнен, когато е започнала кризата.

Гория се усмихва едва видимо в полумрака:

– Кракси никога не е работил за „Фиат“ или „Алфа“.

– А какво е правил тогава?

– Работил е за карабинерите. Поне допреди няколко години.

– Като какъв?

– Бил е в Raggruppamento Operativo Speciale или РОС. Знаете ли какво е това?

– Специално оперативно подразделение.

– Точно така. Една от основните им бази е тук, в Торино. Това е подразделението, което се занимава с организираната престъпност и тероризма. Подчинено е пряко на главното командване на карабинерите. Няма много информация за него.

Ник започва да сглобява парченцата и картинката не изглежда никак красива. Никой от карабинерите, с които разговаря по телефона от Ел Ей или след пристигането си тук, не спомена, че Кракси е бил техен колега, още по-малко – специален оперативен работник.

Гория прочита мислите му:

– Вашата красива лейтенантка не ви помогна много, нали?

– Не. И сега разбирам защо.

Италианецът пали цигара и смъква стъклото няколко сантиметра, за да издуха синкавия дим навън.

– Кракси не само че е работил в РОС, а е бил un’ombra – сянка. Участвал е в таен оперативен отряд.

– Искате да кажете, че лейтенант Капелини може да не знае, че Кракси е бил техен човек?

– Не е изключено. Карабинерите са голяма организация с военни и полицейски функции. Понякога тези функции се припокриват, понякога ги водят разделено, ако им отърва. Ръководството обаче знае. Мислят си, че ще останете два-три дни и после ще си заминете обратно за Лос Анджелис, затова не е проблем да ви пратят някого да ви поразходи из града и да ви поизнерви.

– Определено им се пoлучава.

Гория лапва цигарата и бръква в сакото си.

– Вижте това.

Подава му няколко снимки, направени с телеобектив, на които се вижда облечен с шлифер мъж, пресичащ бързо някаква улица.

– Дино ди Роси – възкликва Ник. – Това е уредникът, с когото говорих днес.

– Знам, че сте говорили. Направихме тези снимки веднага след това. Един от хората ми ви следи постоянно. – Гория прибира снимките. – Само че този човек не е уредникът на катедралата.

– Кой e тогава? – изненадва се Ник.

– Казва се Паузини и работи под прикритие в РОС. Добър е, нали?