Тайната на Торинската плащаница
- Автор: Крайстер Сэм
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- ISBN: 9786191511037
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на Торинската плащаница». Краткое содержание книги:
Това е най-спорната религиозна реликва в световната история.
Никой не знае как се е появил ликът върху нея.
Никой не знае точно откъде е дошла.
Днес най-великата мистерия в християнското минало крие ключа към поредица зловещи убийства в Града на ангелите. На брега на океана е намерено обезобразеното тяло на известна сценаристка, чийто последен филм се казва „Плащаницата”. Само двама умели детективи съзират невероятната поредица от улики, която води от Калифорния до Ватикана. Възможно ли е всички тайни да имат общо ДНК?
Световният бестселър автор Сам Крайстър, издаван на 35 езика, предлага нов зашеметяващ сюжет, почиващ на поразителни научни разкрития и реални исторически факти.
Сам Крайстър е носител на повече от дузина телевизионни награди за документални филми, посветени на научни открития, серийни убийства и отвличания. Работи едновременно като режисьор, продуцент, водещ, репортер и – най-голямата му страст – писател. В романите му се смесват равни дози размах на действието, усет към детайла и историческа мистика, за да се получи първокачествен трилър коктейл.
73
ЦЕНТРАЛЕН ЛОС АНДЖЕЛИС
Джей Джей прекарва по-голямата част от сутринта в кабинета си. Но умът му е другаде.
При Ем. Не може да мисли за нищо друго. Иска да е с нея завинаги. Дори му се иска да беше жива. Но това щеше да е невъзможно. Той е дал обет да пази тайна. И го спазва. Винаги го е спазвал и ще го спазва.
Какво да прави с Ем?
Знае, че трябва да я премести. Да я пусне да си отиде. Но къде да я прати да почива? Досега никога не се е отървавал от труп. Никога не е постъпвал толкова грубо. Досега винаги е оставял онези, на които помага да се преселят в отвъдното, в собствените им домове.
У дома. Точно това е. Трябва да върне Ем в дома ѝ. Там трябва да я остави да почива. Това е правилното решение. Коремът го засърбява и той несъзнателно се почесва по пресните рани, които си нанесе с бръснарското ножче, преди да дойде на работа. Разкопчава долните копчета на ризата си и поглежда синкавите кръстосани прорези. Навежда се и духва, за да облекчи сърбежа.
Почукването го стряска. Пантите изскърцват и той бързо смъква ризата си. Джени Харисън го поглежда от вратата. Вече не е толкова нахакана. Откакто приятелката ѝ изчезна, гледа да се държи прилично.
– Може ли за момент?
– Не е удобно – отговаря Джей Джей, като оправя ризата си.
Въпреки това тя влиза.
– Идвам да питам за Ким. Обаждала ли се е днес? Да предупреди, че е болна или нещо такова?
Джей Джей съжалява, че не се отърва и от двете. Ако се беше върнал за Харисън, след като свърши с Бас, сега това нямаше да се случва.
– Не се е обаждала. Ако не дойде в понеделник, ще назнача друга на нейно място.
Харисън присвива очи.
– Мисля, че знам какво се е случило с нея.
– Какво? – пита той, макар да се съмнява, че знае.
Тя се колебае. Това, което ще каже, може да коства работното място на приятелката ѝ.
– Преди година Ким беше задържана за това, че се натискаше с един тип в колата. Нещата се объркаха и я обвиниха в проституция. Затвориха я за пет дни и я предупредиха, че ако я хванат пак, ще лежи повече.
– За проституция? – преструва се на изненадан Джей Джей.
– Да. Но беше грешка. Недоразумение. Обаче Ким има много обожатели и може пак да е станало недоразумение. Нали разбирате какво имам предвид?
– Мислиш, че са я арестували?
– Да. – Харисън се приближава до бюрото и си придава безпомощно изражение. – Господин Джеймс, бихте ли се обадили на ченгетата да попитате дали не е там? Аз звънях в нашия участък, но ми казаха да питам в Холенбек, а там ми отговориха, че не са я чували. Може би ще бъдат по-услужливи, ако се обадите вие.
Последните хора на света, на които Джей Джей би искал да звънне, са ченгетата.
– Остави на мен, Джени. Ще видя какво мога да направя.
74
ТОРИНО
Това, което безпокои Ник почти колкото изчезването на Роберто Кракси и жена му, е фактът, че Карлота и Фредо изобщо не изглеждат разтревожени. Полицаите в Италия очевидно играят по различни правила от тези в Щатите. Твърде спокойни и небрежни за неговите разбирания.
Ник едва се сдържа да не направи някакъв коментар, докато пътуват към банката на Кракси в югоизточния край на улица „По“, близо до огромния площад „Виторио Венето“. Макар че не е необичайно да сменят жилището си пет до десет пъти през живота си, хората рядко променят банковите си сметки повече от два-три пъти. Управителят би трябвало да знае новия адрес на клиента си.
Карлота седи на задната седалка до Ник и забелязва безпокойството му.
– Притеснява ли те нещо?
– Да, притеснява ме. Не намираш ли за странно, че никой от съседите не е видял семейство Кракси да напускат и че не са били достатъчно близки с никого, за да му оставят новия си адрес?
Тя свива рамене:
– Случва се. В жилищните блокове като този хората се нанасят, изнасят и не се срещат много помежду си. Аз живея в един подобен.
– Стълбището беше тясно – отбелязва той, като се заглежда навън през прозореца. – Няма как да изнесеш толкова мебели, без да вдигнеш шум, да остържеш някоя стена. Все ще привлечеш вниманието.
– Попита ли хазаина, signore Лоренте? Може би той знае кога са се изнесли?
– Питах го. Не знае. – Ник се обръща към нея. – Нещо не е наред и имам чувството, че понеже това е външно разследване, на теб и колегите ти карабинери не ви дреме особено.
– Scusi? – Тя се изчервява леко. – Не разбрах.
– Хайде стига. Първо твоят приятел в църквата ни отрязва, после се оказва, че семейство Кракси са изчезнали и апартаментът им е прясно боядисан – единствен в кооперацията, – а ти не проявяваш никакъв интерес.