Пантерата

23.

Бренър ни даде найлонова торба.

— Два сателитни телефона със зарядни и две радиостанции. Телефоните са програмирани с номера за бързо набиране, които ще ви потрябват. Радиостанциите са настроени да работят на двайсет честоти, но ние използваме само две — зона едно и зона две. Има също списък на радио позивни. Радиостанциите са за къси разстояния, защото нямаме антени и ретранслатори.

— Нашият отсъстващ член на екипа програмиран ли е? — попитах аз.

— Още не. Ако смъртта или залавянето ви изглеждат неизбежни, унищожете телефоните и радиостанциите. Един куршум ще е достатъчен.

Ако ми оставаше един патрон, нямаше да стрелям по телефона си.

— Радиопозивната ни е „Чистка“ — информира ни Бренър. — Заради „Коул“. Бойните кораби, които се връщали в базите си след сражение, често връзвали на мачтата си метла, което означава „Чистка“. С други думи, „Отвяхме ги кучите синове“. Името на тази операция също е „Чистка“.

Всяка операция се нуждае от кодово име, което да не дава никаква информация на врага. „Чистка“ беше добра находка. Отмъщение за „Коул“.

Пол Бренър, който явно си падаше по многото торби, ни подаде следваща, този път голяма и синя.

— Две бронежилетки. Добре е да ги носите.

— В торбата ли? — попитах.

— Смятах да ви дам и торба курабийки, но засега няма да го направя.

Кейт се разсмя.

Бренър продължи:

— Тук живеят хората от посолствата на Щатите и Великобритания, които не се намират постоянно в посолствата и не са отседнали в Града на туристите.

— И вие ли живеете тук? — поинтересува се Кейт.

— Не, аз живея при централния кат сук. Наблизо е.

— Кат сук? — попита Кейт.

— Най-големият открит пазар на дрога на света. Продават и други неща — кокошки, крави, дърва и оръжия.

— Значи можеш да се надрусаш, да си купиш крава, да я застреляш и да я сготвиш, и всичко това на едно място — замислено отбелязах аз.

— Точно с това се занимавам през повечето съботни вечери.

Излязохме на кръгово и се насочихме към портала на „Шератон“, чиято фасада бе имитация на близкоизточен стил, подобно на посолството.

Бях прекарал две нощи в този „Шератон“ при предишната ми визита в Сана, която по онова време смятах за първа и последна.

Замо остана в колата, а ние слязохме и тръгнахме към входа, където стояха двама мъже със сини камуфлажни униформи и калашници.

— Това са момчета от БНС, Бюрото за национална сигурност — каза Бренър. — Тази вечер нищо чудно да са и от Ал Кайда.

— Да им бутнем бакшиш?

Благодарение на климатиците във фоайето беше прохладно. Ние с Кейт отидохме на рецепцията, а Бренър се забави при входа.

— Добре дошли, сър и лейди — каза рецепционистът.

Дадохме му паспортите си, той ни потърси в компютъра и ни увери: