Пантерата
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Пантерата». Краткое содержание книги:
— Стаята ви има прекрасен изглед към планините. Не пропускайте изгрева.
— Страхотно. — А през нощта можем да гледаме проблясъците на минохвъргачките, преди снарядите да улучат сградата.
— Ще останете при нас четири нощи — добави рецепционистът.
Виж, това беше новина.
Сметките бяха предплатени, макар рецепционистът да не знаеше от кого. Аз също не знаех. В нашия бизнес има стара поговорка — „Не е важно да знаеш кой стреля, а кой е платил мунициите“.
Ако трябваше да отгатвам плащащия, щях да заложа на Управлението, известно също като Компанията или Фирмата, а не на посолството или ФБР. Което ме доведе до Златното правило — който държи златото, определя правилата.
Докато правеше ксерокопия на паспортите и визите ни, рецепционистът ни запозна с удобствата на хотела — фитнес център, сейф за оръжията ни, медицински услуги, ако ни ранят, тенискортове, коктейлбар и т.н.
— Мога ли да дъвча кат при басейна?
— Да. Само ще ви помоля да не плюете.
Звучеше приемливо.
Бренър дойде при нас и каза:
— Можете да останете тук или, както споменах снощи, можем да се разходим из Стария град.
— Благодаря, но…
— С удоволствие бих разгледала Стария град — изчурулика Кейт.
— Добре. Ще се срещнем тук. След половин час?
Или никога? Така става ли?
— Добре — каза Кейт.
— Пистолети и бронежилетки — посъветва ни Бренър и се обърна към Кейт. — А също шал и фотоапарат, ако имате.
Последвахме пиколото до асансьорите, където някакъв тип от БНС с калашник седеше на бял пластмасов стол и съзерцаваше пъпа си. Качихме се на петия етаж на шестетажната сграда. Имаше един етаж между нас и падащите снаряди.
Стаята ни беше приятна и наистина предлагаше изглед към планината и минибар. Имаше си дори баня. Три звезди. Четири, ако прозорецът е с бронирано стъкло.
Дадох два долара бакшиш на пиколото.
— Можем да случи да се сблъскаме с Ал Кайда, но не и с Пантерата — казах на Кейт, докато разопаковахме багажа си. — Положението не е като с Лъва, който искаше да ни убие лично.
— Предполагам, както споменаха Бък и Пол, че ЦРУ знае нещо, което ние не знаем.
— Винаги е така — съгласих се аз.
Е, вече се бях установил и очаквах с нетърпение работата. Нещо обаче ме тормозеше. Нещо, за което не бях помислил в Ню Йорк и което бе свързано с ЦРУ. Те са коварни, не стават за работа в екип, имат си свой дневен ред и приоритети. И това са добрите им страни.
По-важното е, че имат дълга памет и обичат да си го връщат. Официалното мото на компанията им е „И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни“. Неофициалното мото също е библейско: „Око за око, зъб за зъб“. Напълно го споделям, стига да не искат моето око или зъб.
Ще попитате, и защо му е на ЦРУ да иска да се разплаща с мен или Кейт? Е, едно време двамата с Кейт неволно издънихме мащабен план на ЦРУ — операция „Горски пожар“, която, ако беше успяла, вече щеше да е превърнала Сана и други ислямски градове в радиоактивна пепел. Планът беше хитър, сатанински, незаконен и много опасен за човешкия живот на Земята. Като се изключи това, беше доста добър. Всъщност не беше.
Нямаше значение какво си мисля — както казах, двамата с Кейт бяхме хванати насред осъществяването му и без да се впускам в подробности, ще кажа, че се озовахме срещу дулото на един глок, държан от преждеспоменатия г-н Тед Наш, офицер от ЦРУ и ако не се лъжа, бивш любовник на Кейт, което може да имаше, а може и да нямаше отношение към случилото се по-нататък. С две думи, Кейт се оказа с половин секунда по-бърза от Тед и Тед умря. Самозащита. Като не се броят следващите седем изстрела. Полицията и ФБР замазаха енергичните й упражнения по стрелба. ЦРУ обаче не го направи и от Управлението изобщо не бяха щастливи.
Не се безпокоях особено, че Кейт или моя милост фигурираме в някой черен списък на ЦРУ — тоест мислех си за това, но от онзи инцидент беше минала година и половина, официално всичко беше приключило и ЦРУ бяха посъветвани да забравят за случая. Има обаче само един начин да излезеш от черните списъци на ЦРУ.
В Щатите беше малко вероятно аз или Кейт да станем жертви на нещастен случай. Зад граница обаче, особено на място като това, където ЦРУ действа по свои закони, имаше всички изгледи Джон Кори и Кейт Мейфийлд да бъдат сполетени от нещастен случай. Разбира се, стига Пантерата да не се добереше пръв до нас. Двоен успех за Управлението щеше да е мъртва Пантера, мъртъв Джон и мъртва Кейт — като смъртта и на тримата бъде забулена от пушилката на войната.