Пантерата

— Работя в тесни връзки с Държавния департамент и Министерството на правосъдието относно процедурите по екстрадиране и от министерството ме държат в течение относно иска, подаден от родителите на заподозрения.

— Надявам се, че работите и върху покриването на задниците ни, ако заподозреният случайно бъде застигнат от ненавременен край по време на задържането — обадих се аз.

— Ще се заема с този казус ако и когато се случи — отвърна Хауард. — Всичко е малко сложно, защото, както знаете, заподозреният е американски гражданин. И има конституционни права.

— Разбира се. — Аз пък имах отговор на всички тези досадни права. В кобура на кръста ми.

— Ще отида на службата в приемната — каза Хауард. — Вие ще дойдете ли?

— Не — отвърнах аз. — Въоръжени сме и освен това сме езичници.

— Това не е проблем — увери ни Хауард. — Аз пък съм евреин.

Ъ?

— В петък вечер ходя в една от джамиите, в които пускат неверници. В събота отивам на служба в дома на един йеменски евреин. А днес посещавам християнската служба тук, в посолството.

— Значи сте много набожен? — попитах го. Или объркан? Или може би си връзваш гащите по всички възможни начини?

— Трите религии имат много общо — отвърна той. — Не, всъщност съм отегчен.

Пробвай кат.

Хауард наистина искаше компания, а също така и след службата да покаже на Кейт кабинета й. Кейт пък не искаше да разочарова новия си шеф, Бренър не бързаше за хотела, така че тримата съпроводихме Хауард до приемната.

В голямото слънчево помещение имаше петдесетина души — служители от посолството и десетина униформени морски пехотинци. Всички седяха на тапицирани или сгъваеми столове и бяха облечени прилично. Американските данъкоплатци, които бяха тук духом, бяха осигурили вази с цветя.

Проповедникът — или както там се нарича — стоеше зад катедрата, облечен в небесносин костюм. Поздрави ни и се представи като Ед Питърс, след което добави:

— Винаги е хубаво да видим нови лица и съм радостен, че господин Бренър отново е сред нас.

Докато търсехме свободни места, видях Бък настанен удобно в едно кресло, все така с бялото си сако. Седнах най-отзад на един сгъваем стол, на който имаше ксерокопие на някаква програма, заемаща само четири страници. Слава богу.

Г-н Питърс започна:

— Добре дошли на всички, които са се успали и са пропуснали службата в британското посолство.

Някои от паството се разсмяха.

Помислих си, че може би половината от тези хора никога не са ходили на църква у дома, но когато се намираш в шантава страна, религията става част от теб или може би просто искаш да подчертаеш разликата между себе си и хората от другата страна на стените на посолството. Това може ли да се нарече проникновен анализ?

Г-н Питърс ни помоли да станем и да изпеем „Твърдина на вековете“, чийто текст беше записан в програмата. В приемната имаше малък роял и една приятна дама с рокля на цветя докосваше нежно клавишите.