Пантерата

— Не се поддавай на предразсъдъци от миналия ти опит с Управлението.

— Разбира се, че няма да се поддам. Умът ми е открит за чудеса.

Извадих двата пистолета от торбата.

— Кой си избираш?

— Те са еднакви, Джон.

— Серийните номера са различни.

Тя не отговори, така че хвърлих пистолетите на леглото.

Кейт огледа стаята и надникна през прозореца. Небето започваше да изсветлява.

— Градът се вижда чудесно — каза тя. — Посолството е на хълм.

— Аха. — А на околните хълмове имаше типове с минохвъргачки и гранатомети, които можеха да ни улучат и със затворени очи.

Кейт сякаш прочете мислите ми.

— Ако чуя сирена, да те събудя ли, или да те оставя да спиш?

Нужен ли ни е трети умник?

— Експлозиите ще ме събудят — отговорих.

Отидох до телефона на нощното шкафче и вдигнах слушалката.

— На кого се обаждаш? — попита Кейт.

— На Том.

— Но… — Тя си погледна часовника. — Сега там минава единайсет.

— ФБР никога не спи. — Набрах нула, свързах се с телефониста на посолството и му дадох мобилния номер на Уолш.

— Това не е сигурна… — започна той.

— Знам.

Той ме свърза и бях прехвърлен на гласовата поща на Том Уолш.

— Том, Джон се обажда. Реших, че очакваш да ти се обадя. Е, както вероятно вече си чул, пристигнахме. И знаеш ли какво научихме току-що? Не мога да кажа, защото линията не е сигурна, но се сещаш какво имам предвид. Котешка храна, Том. Много е вълнуващо и исках да ти благодаря за предоставената възможност. — За да го пообъркам, добавих: — Може да се върнем със следващия полет и да ти благодарим лично. Не давай бюрата ни на други.

Затворих.

— Това беше ли необходимо? — риторично попита Кейт.

— Том искаше да чуе новини от нас.

— Вече нямаме работа с Том, нито той с нас — напомни ми тя.

— Това беше лично обаждане.

Тя нямаше други мисли по темата и започна да се съблича. Последвах примера й. В стаята нямаше гардероб, така че метнахме дрехите си на един стол. Сложих пистолетите на двете нощни шкафчета.

Кейт се просна гола на леглото и каза:

— Трябва да изгорим тези дрехи. И искам да се изкъпя.

— В дъното на коридора — напомних й. — Ако завие сирената, отиваш в скривалището, без да губиш време да се обличаш.

Тя се усмихна.

— Ще е забавно.

— Леглото кораво ли е? — попитах.

— Не.

— Е, аз съм.

— О… Господи. Как можеш да си мислиш за секс точно сега?

— Глупав въпрос от една гола дама.

Тя отново се усмихна и ми направи знак да скачам на борда.