Пантерата

Проблемът със сателитните телефони е, че ти трябва небе над главата и не бива да има препятствия за антената, така че устройствата не работят добре в гора и изобщо не работят в помещения. Това, както и ограниченият обхват на радиостанциите, можеше да доведе до някои интересни ситуации, ако се разхвърчат лайна.

Както беше казал Бренър, сателитните телефони имаха по десетина номера за бързо набиране, всички идентифицирани с инициали в случай, че устройствата попаднат в неподходящи ръце. Прелистих списъка: Б.Х. — Бък Харис; Д.К. — Джизъс Крайст или Джон Кори; К.К. — Кейт Кори; П.Б. — Пол Бренър и М.Д., което можеше да е най-близкият „Макдоналдс“ или медик. При предишното ми идване обикновено имахме медик, когато пътувахме някъде. Идеята не беше лоша.

Номерът на посолството също беше на бързо избиране, както и пет-шест други съкращения, сред които Х.Ф., най-вероятно Хауард Фенстърман. Винаги е добре да имаш адвокат в бързия списък, когато си на работа и се опитваш да очистиш някого.

Престорих се, че се обаждам.

— Здрасти, Хауард? Виж, тези типове стрелят по нас с картечници. Можем ли да отвърнем на огъня? Какво? Ще се обадиш във Вашингтон и после ще ни звъннеш? Добре, ще изчакам.

Кейт се разсмя.

— Бъди добър с Хауард.

Не успях да разпозная другите съкращения, но предположих, че са на нашите шофьори от БНС и на стрелците. Според Бренър никой от тях не беше нашият човек от ЦРУ, който искаше да остане неизвестен, докато не ни се разкрие. Управлението обожава секретността и драмите.

След това погледнах списъка на радиопозивните. На първа честота бяха повечето от хората, които фигурираха в списъка на сателитния телефон. Бък беше Първа чистка, Бренър — Втора чистка, а аз Трета. Кейт беше Четвърта и така нататък.

Втората честота трябваше да се използва от и за Командния център — американското посолство в Сана и хотел „Шератон“ в Аден, иначе казано — базите. Но както ни беше предупредил Бренър, обхватът беше малък, така че веднага щом излезехме от Сана, щяхме да изгубим връзка с посолството; същото се отнасяше и за хотела в Аден. Това можеше да е добре, тъй като началниците нямаше да ни седят на главите. Но можеше и да е зле, ако ни потрябва помощ.

След това Кейт ми показа как да препасвам колта, както и няколко трика с прицелването и стрелбата.

Сигурен съм, че оръжието събуди лоши спомени за момента, когато видя сметката на Тед. Всъщност, докато слизахме с асансьора, тя каза:

— Не сме работили с ЦРУ от онзи път.

— Аха. И какво се получи тогава?

Кейт не отговори, но след миг каза:

— Просто неприятна мисъл.

— Не я забравяй.

Тя кимна.