Бедствие на високи токчета

— След като хапнем и обуздаем темперамента си, отиваме на парти, устройвано от Мосимо. — Роберто помилва възглавничката на палеца й.

— НССО. — Тя се правеше на равнодушна, но пулсът й се учестяваше с всяка ласка.

— НССО? — намръщи се Роберто. Английският рядко му изневеряваше. — Какво ще рече това?

— Носете си свое оръжие.

— Ааа! — Той се засмя под мустак. — Да, сто на сто там ще има барут, достатъчен за избухването на малка война. Само че аз ще бъда невъоръжен.

Ръката й конвулсивно се сви.

— Не знаех, че това би трябвало да ме успокои.

— Довери ми се. Ще те браня.

— Това ми е известно. Повече се тревожех, че ще извършиш някоя глупост.

Бренди се държеше обидно, ала под черногледството й се таеше неосъзната увереност, че той ще гарантира нейната безопасност, и това го накара да се надуе като пуяк.

— Сигурно ми е забранено да те целуна по устните и да съсипя страхотното ти червило?

— Сложила съм си от червилото, което ще остане на Земята и след като ледниците са се разтопили.

Той се наведе към нея.

И се натъкна на възпиращата й ръка.

— Както и да е, има друга причина, поради която ти е забранено да ме целуваш. — Тя оставяше паузи между думите си за постигане на максимален ефект. — Аз не желая това.

— Шампанско — промълви той, давайки си отлично сметка колко ще я подразни. — Много шампанско.

Тя деликатно му се озъби с лъскавите си, перфектни устни:

— Кажи ми плана докрай — у Мосимо ли отиваме?

— А, да… Трябва да се появя там, но обещавам, че няма да се бавим.

— Нямам търпение.

Ако Мосимо имаше капка ум в главата, щеше да спре да се притеснява от Роберто и да започне да се притеснява от Бренди. Роберто подозираше, че тя като нищо може да го закове с няколко умело подбрани думи.

— Запазил съм най-добрата новина за накрая.

— Бас държа. — Сарказъм, сарказъм, обаче не издърпа ръката си от неговата.

— Госпожа Джон Тобиас ежегодно устройва благотворителен бал в подкрепа на Чикагския симфоничен оркестър и цял контингент от музиканти свирят за дансинга. Нощ, създадена за изящество и красота. Нощ, създадена за теб, моя Бренди. Нямам търпение да те грабна в прегръдката си и да те изведа на дансинга.

Ако изтънчените му думи я впечатлиха, тя го скри зад ледена физиономия.

— А после, след като се натанцуваме, ти ще постигнеш своето.

— Своето?

— Ще се върнем в апартамента и ще останем там — рече той с лъжлива невинност.

Бренди вбесено се втренчи в него — само че ядът й бавно премина. Тя се облегна на кожената седалка и силно се изсмя.