Бедствие на високи токчета

Роберто я наблюдаваше, доволен, че тя е в състояние бурно да се надсмива на себе си.

— А утре пак ли ще вършим каквото кажеш?

— Така е честно. Нощем ти постигаш своето. Денем — аз.

— Ти наистина си тежък случай, Роберто.

— В какъв смисъл? — предпазливо попита той.

— Ще те уведомя, когато разбера. — Тя издърпа ръката си. — Пристигнахме.

Лимузината спря точно пред портика на къщата в класически стил и портиерът ги пусна вътре. Поздравиха Хауърд и Джони Патерсън, които настояха Роберто да оцени най-новата придобивка на Хауърд — игла за вратовръзка с двукаратов диамант, създадена през двайсетте години на миналия век.

Роберто им каза, че камъкът струвал едва трийсет и шест хиляди, но обковът изключително повишавал цената. Хауърд изпадна в екстаз и за има-няма два часа Роберто и Бренди похапнаха, очароваха половината висше общество на Чикаго и се извиниха, за да могат да отидат на конкурентното парти.

— Налага се — оправда се Роберто пред Джони Патерсън. — Да изпусна възможността да потанцувам с Бренди, ще бъде престъпление срещу природата.

— По дяволите госпожа Тобиас! — разгорещи се Джони. — Не ми е ясно защо й е да организира парти в същата вечер като нас, но определено разбирам желанието ви да потанцувате. Двамата сте създадени за партньори на дансинга!

Докато слизаха по стълбите към портика, Роберто промърмори:

— Ставаме доста популярна двойка.

— Само изчакай да започне процесът — посъветва го Бренди, — когато всички ще научат, че съм те следвала по съдебна заповед.