Затворникът на рая

— Иска ли питане! Какво мога да направя?

Изложих проблема съвсем сбито, избягвайки да навлизам в щекотливи или ненужни подробности. Професорът усети, че премълчавам голяма част от историята, но прояви образцовата си дискретност.

— Да видим дали съм разбрал добре — рече той. — Фермин не може да използва своята самоличност, защото официално е бил обявен за мъртъв преди близо двайсет години и следователно не съществува в очите на държавата.

— Точно така.

— Но, доколкото разбирам от вашия разказ, тази унищожена самоличност също е била фиктивна — самият той я е измислил по време на войната, за да си спаси кожата.

— Точно така.

— Тук вече се обърквам. Помогнете ми, Даниел. Ако Фермин веднъж вече си е изфабрикувал лъжлива самоличност, защо сега да не си съчини друга, за да се ожени?

— По две причини, професоре. Първата е чисто практическа: независимо дали използва своето или друго измислено име, Фермин понастоящем няма никаква легална самоличност. Ето защо онази, която реши да използва, бездруго трябва да бъде създадена от нулата.

— Но той, предполагам, иска да продължи да си бъде Фермин.

— Именно. И тук стигаме до втората причина, която не е практическа, а чисто духовна, тъй да се каже, и далеч по-важна. Фермин иска да продължи да бъде Фермин, защото това е човекът, в когото се е влюбила Бернарда, нашият приятел, когото познаваме и който той самият желае да бъде. Човекът, който някога е бил, от години не съществува за него. Старата му личност е една кожа, която е съблякъл и захвърлил. Дори аз не зная с какво име е бил кръстен, макар че по всяка вероятност съм най-добрият му приятел. За мен, за всички, които го обичат, и най-вече за самия себе си, той е Фермин Ромеро де Торес. И наистина, щом въпросът опира до създаване на нова самоличност, защо да не създадем тази, която вече ни е позната?

Професор Албуркерке най-сетне кимна в знак на съгласие.

— Правилно — отсъди той.

— В такъв случай смятате ли, че е изпълнимо, професоре?

— Е, това си е чиста донкихотовщина — прецени професорът. Как да снабдим изпосталелия идалго дон Фермин де ла Манча с родословие, хрътка и вързоп фалшифицирани документи, с които да се съчетае със своята прекрасна Бернарда дел Тобосо пред Бога и Гражданския регистър?

— Много мислих над това и се консултирах с правна литература — казах аз. — В тази страна самоличността на един човек започва с акт за раждане, а той, ако го разгледаме внимателно, е много простичък документ.

Моят събеседник повдигна вежди.

— Деликатна работа е това, което загатвате. Да не говорим, че си е чиста проба престъпление.

— По-скоро е без прецедент, поне в съдебните анали. Вече проверих.

— Нима? Продължавайте, заинтригувахте ме.

— Да предположим, че някой, хипотетично казано, има достъп до канцелариите на Гражданския регистър и може, тъй да се каже, да тикне един акт за раждане в архивите… Това няма ли да е достатъчна основа за установяването на самоличност?

— Професорът поклати глава.