Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Затворникът на рая - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Затворникът на рая

Электронная книга - «Затворникът на рая». Краткое содержание книги:

Барселона, средата на миналия век. Мъглата сякаш никога не изпуска града от задушаващата си прегръдка. Това е времето на генералисимус Франсиско Франко: зловещи драми обагрят къщите и улиците, а всяка скрита история дава началото на нова, още по-мрачна мистерия. В тази обстановка започват премеждията на Фермин Ромеро де Торес. Когато в книжарница „Семпере и синове“ пристъпва тъмното му минало, се задвижва поредица от събития, която ни отвежда до страховития замък-затвор „Монжуик“ и изважда на повърхността както забравени демони, така и неподозирани тайни…
1 ... 64 65 66 67 68 69 70 71 72 ... 86
Перейти на страницу:

Извадих банкнотата от сто песети, която професорът бе отказал, и му я подадох. Осуалдо ококори очи като чинии и побърза да я прибере.

— А после разправят, че в Испания не можело да се прехранваш с писане — рече той.

— Това ще покрие ли работните разходи?

— Даже с излишък. Когато организирам всичко, ще ви кажа на колко възлиза цялата операция, но на пръв поглед бих предположил, че петнайсет дуро ще са предостатъчни.

— Оставям това на вашата преценка, Осуалдо. Моят приятел професор Албуркерке…

— Отличен писател — вметна Осуалдо.

— И още по-доблестен човек. Та както казах, професорът ще мине оттук и ще ви даде списък на необходимите документи и всички подробности. Ако имате нужда от нещо, ще ме намерите в книжарницата „Семпере и синове“.

Лицето му светна при споменаването на това име.

— Светилището! Като младеж се отбивах там всяка събота при господин Семпере и той ми отваряше очите за много неща.

— Това трябва да е бил дядо ми.

— Вече от години не минавам оттам, защото с тези оскъдни финанси мога само да заемам книги от библиотеки.

— Направете ни честта да се върнете в книжарницата, дон Осуалдо. Тя е ваш дом, а за цените винаги ще се разберем.

— Така и ще направя.

Подаде ми ръка и аз я стиснах.

— Чест е да се върши работа със семейство Семпере.

— Дано занапред да имаме още много поводи.

— А какво стана с оня куцльо, дето тъй жадно блещеше оченца при вида на злато?

— Оказа се, че не всичко, което блести, е злато — отвърнах аз.

— Типичният белег на нашето време…

7

Барселона, 1958 г.

Януари пристигна, облечен в искрящи стъклени небеса, които навяваха снежен прах по покривите на града. Слънцето грееше всеки ден, рисувайки остри ъгли от светлини и сенки по фасадите на една прозрачна Барселона, в която двуетажните автобуси се движеха с празен горен етаж, а преминаващите трамваи оставяха ореол от пара по релсите.

Коледни украси светеха в гирлянди от син огън по улиците на стария град, а от хиляда и един високоговорители пред магазини и заведения се лееха рождественски песни със сладникави пожелания за мир и благоволение. Това послание бе така натрапчиво, че когато на един шегобиец му хрумна да нахлупи каталонска барета на младенеца Иисус в коледната ясла, поставена от общината на площад Сан Хайме, охраняващият полицай предпочете да си затвори очите, вместо да завлече с бой нарушителя в участъка, както настояваха група благочестиви гражданки. Накрая някой от архиепископството докладва за инцидента и три монахини дойдоха да възстановят порядъка.

Сезонните продажби постоянно се покачваха и една коледна звезда под формата на черни цифри в счетоводната книга на „Семпере и синове“ гарантираше, че ще можем поне да се справим със сметките за тока и отоплението, а ако имахме късмет, бихме могли да ядем топла храна най-малкото веднъж дневно. Баща ми видимо си бе възвърнал високия дух и бе заявил, че следващата Коледа няма да чакаме до последния момент, преди да украсим книжарницата.

— Дълго ще ни се мотае пред очите тази ясла — мърмореше Фермин без особен ентусиазъм.

След Богоявление баща ми ни възложи да я опаковаме грижливо и да я свалим в мазето до идното Рождество.

— Пипайте внимателно — предупреди ни той. — После да не съм чул, че кутиите случайно са ви се изплъзнали от ръцете, Фермин.

— Ще ги пазя като зеницата на окото си, господин Семпере. Отговарям с живота си за целостта на яслата и на всичките селскостопански животни около Месията в пелени.

Когато направихме място за кутиите, съдържащи коледните украси, поспрях за миг, за да огледам набързо мазето и забравените му кътчета. При последното ни слизане там разговорът ни бе засегнал теми, които нито Фермин, нито аз бяхме повдигали оттогава, но те все така тегнеха поне в моето съзнание. Фермин сякаш прочете мислите ми и поклати глава.

— Не ми казвайте, че още мислите за писмото на онова магаре.

— Понякога.

— Нали не сте казали нищо на доня Беатрис?

— Не. Пъхнах обратно писмото в джоба на палтото й и дума не обелих.

— Ами тя? Не ви ли спомена, че е получила вест от дон Хуан Тенорио39?

Поклатих глава. Фермин сбърчи нос, сякаш за да покаже, че това не е добър знак.

— Решихте ли вече какво да направите?

— За кое?

— Не се правете на паднал от небето, Даниел. Смятате ли да последвате жена си на срещата й с оня тип в хотел „Риц“ и да спретнете едно хубаво скандалче, или не?

вернуться

39

„Дон Хуан Тенорио“ е пиеса, написана от Хосе Сориля през 1844 г.; една от основните испаноезични литературни интерпретации на легендата за дон Жуан.

1 ... 64 65 66 67 68 69 70 71 72 ... 86
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)