Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Затворникът на рая - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Затворникът на рая

Электронная книга - «Затворникът на рая». Краткое содержание книги:

Барселона, средата на миналия век. Мъглата сякаш никога не изпуска града от задушаващата си прегръдка. Това е времето на генералисимус Франсиско Франко: зловещи драми обагрят къщите и улиците, а всяка скрита история дава началото на нова, още по-мрачна мистерия. В тази обстановка започват премеждията на Фермин Ромеро де Торес. Когато в книжарница „Семпере и синове“ пристъпва тъмното му минало, се задвижва поредица от събития, която ни отвежда до страховития замък-затвор „Монжуик“ и изважда на повърхността както забравени демони, така и неподозирани тайни…
1 ... 63 64 65 66 67 68 69 70 71 ... 86
Перейти на страницу:

— Сигурен съм, че вие знаете повече от всички, професоре. Много повече.

— Е, всъщност от известно време не бях чувал това име, но до неотдавна Маурисио Валс беше важна персона. Както казвате, беше нашият прочут новоизпечен министър на културата в продължение на няколко години, директор на редица учреждения, човек с добра позиция в режима и с голям престиж в своите кръгове, покровител на мнозина, глезеник на културните страници на испанската преса… Изобщо си беше важна клечка, нали ви казвам.

Усмихнах се едва-едва, сякаш бях приятно изненадан.

— А вече не е ли?

— Откровено казано, преди известно време изчезна от картата или поне от обществената сцена. Може да са го пратили посланик някъде или да са го назначили в някоя международна институция, нали знаете как стават тия работи. Истината е, че напоследък му изгубих дирите… Зная, че преди години основа с неколцина съдружници издателство, което работи с пълна пара и неспирно публикува нови заглавия. Всъщност не минава месец, без да получа покана за представянето на някоя тяхна книга…

— А Валс присъства ли на тези събития?

— По-рано присъстваше, да. Вечно се шегувахме, че говори повече за себе си, отколкото за автора или за книгата, която представя. Но това беше преди време. От години не съм го виждал. Мога ли да попитам откъде е този внезапен интерес, Даниел? Никога не съм мислил, че се вълнувате от малкия панаир на суетата на нашата литература.

— Просто ми е любопитно.

— Ясно.

Докато плащаше сметката, професор Албуркерке ме погледна изпод вежди.

— Защо все ми се струва, че ми разказвате дори не половината, а само една четвърт от цялата история?

— Някой ден ще ви разкажа и останалото, професоре. Обещавам ви.

— И добре ще направите, защото градовете се нуждаят от някого, който да поддържа паметта им жива. Някой като мен — мъдър човек, стъпил здраво на земята.

— Предлагам ви сделка: вие ще ми помогнете да разреша проблема на Фермин, а аз един ден ще ви разкажа неща, които Барселона би предпочела да забрави. Специално за вашата тайна история.

Професорът ми подаде ръка и аз я стиснах.

— Разчитам на думата ви. А сега, връщайки се към темата за Фермин и документите, които ще трябва да измъкнем от вълшебната шапка…

— Мисля, че познавам подходящия човек за тази работа.

6

Осуалдо Дарио де Мортенсен, принц на барселонските писари и мой стар познат, се наслаждаваше на следобедната си почивка в своята будка до Двореца на Вицекралицата, като посръбваше кафе с коняк и пушеше пура. Когато ме видя да се задавам, ми махна с ръка за поздрав.

— Я гледай, блудният син се завръща. Е, размислихте ли? Ще се захванем ли с онова любовно писмо, което ще ви извоюва достъп до забранени ципове и копчета от облеклото на желаната девойка?

Отново му показах венчалната си халка и той кимна, припомняйки си предишната ни среща.

— Прощавайте. Аз така си питам, по навик. Вие сте от старата гвардия. Какво мога да направя за вас?

— Оня ден разбрах защо вашето име ми прозвуча познато, дон Осуалдо. Работя в книжарница и намерих един ваш роман от 1933 г. — „Конниците на здрача“.

Думите ми явно отключиха много спомени и Осуалдо се усмихна носталгично.

— Ех, какви времена бяха… Онези негодници Баридо и Ескобиляс, моите издатели, ме обраха до последната стотинка — дано се пържат в катрана за вечни времена! Но удоволствието, което изпитах, докато пишех романа — това никой не може да ми го отнеме!

— Ако го донеса някой ден, ще ми напишете ли посвещение?

— Разбира се, иска ли питане. Това беше лебедовата ми песен. Светът не беше подготвен за уестърн, чието действие се развива в делтата на Ебро, с бандити в канута вместо на коне и комари с размерите на дини, които се вихрят на воля.

— Вие сте испанският Зейн Грей38.

— Де да бях! Какво мога да направя за вас, млади човече?

— Да ми заемете вашата дарба и находчивост за едно също тъй благородно начинание.

— Целият съм слух.

— Трябва да ми помогнете да съчиня документално минало за един приятел, за да може да се ожени без правни спънки за жената, която обича.

— Добър човек ли е?

— Най-добрият, когото познавам.

— Значи е решено. Любимите ми сцени винаги са били сватбите и кръщенетата.

— Ще имаме нужда от молби, петиции, сведения, сертификати и цялата тая бумащина…

— Няма да е проблем. Ще прехвърлим част от стратегическото планиране на Луисито, когото вече познавате. Той е абсолютно надежден и владее дванайсет различни почерка.

вернуться

38

Пърл Зейн Грей (1872–1939) — американски автор на популярни приключенски романи, смятан за един от основателите на жанра уестърн.

1 ... 63 64 65 66 67 68 69 70 71 ... 86
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)