Затворникът на рая

— Забравете.

Чакането се проточи още няколко минути.

— Може би има съучастник и го чака да се появи? — предположих.

— Салгадо не е от ония, които обичат да делят ограбеното.

— Но може би има някой друг, който…

— Шшт — пресече ме Фермин, сочейки към Салгадо, който най-сетне се бе раздвижил.

Старецът отиде до едно от шкафчетата и сложи ръка върху металната врата. Извади ключа и го пъхна в ключалката. Отвори и надникна вътре. В този миг двама агенти от цивилната гвардия се появиха откъм пероните и се приближиха до мястото, където стоеше Салгадо, мъчейки се да извади нещо от шкафчето.

— Олеле майчице… — прошепнах аз.

Той се обърна и поздрави агентите. Размениха няколко думи, след което единият от тях измъкна отвътре куфар и го остави в краката на Салгадо. Крадецът най-сърдечно им благодари за помощта и агентите, докосвайки за поздрав тривърхите си шапки, продължиха обичайната си обиколка.

— Да живее Испания — промърмори Фермин.

Салгадо сграбчи куфара и го помъкна към една пейка в другия край на фоайето, срещу мястото, където седяхме.

— Нима ще го отвори тук? — попитах.

— Трябва да се увери, че всичко е вътре — отвърна Фермин. — Много е изстрадал негодникът, докато си върне съкровището.

Старецът се озърна няколко пъти, за да се увери, че наблизо няма никого, и най-сетне се реши да действа. Видяхме го как отвори куфара с едва няколко сантиметра и надникна вътре.

Остана в тази поза почти цяла минута, съвършено неподвижен. Двамата с Фермин се спогледахме озадачени. Изведнъж Салгадо затвори куфара и се изправи. После направо тръгна към изхода, зарязвайки вещта пред отвореното шкафче.

— Но какво прави той? — попитах изумен.

Фермин стана и ми направи знак.

— Аз ще го последвам, а вие вземете куфара…

И без да ми даде време да отговоря, се втурна към изхода. Аз забързах към изоставения куфар. Някакъв тарикат, който четеше вестник на една близка пейка, също му бе хвърлил око. Оглеждайки се най-напред и на двете страни, за да се увери, че никой не го наблюдава, той стана и се приближи като лешояд, готов да се нахвърли на плячката си. Ускорих крачка. Непознатият тъкмо се канеше да грабне куфара, когато по чудо успях да го измъкна изпод носа му.

— Това не е ваше — казах.

Онзи тип ме изгледа враждебно и хвана дръжката.

— Да повикам ли цивилната гвардия? — попитах аз.

Стреснат, мошеникът пусна мечтата на Салгадо и се изниза в посока към пероните. Аз занесох куфара до пейката и след като се уверих, че никой не ми обръща внимание, го отворих.

Беше празен.

Едва тогава чух глъчка и вдигнах очи, за да открия, че е настъпила някаква суматоха при изхода на гарата. Изправих се и видях през стъклените врати как двамата агенти от цивилната гвардия си пробиват път сред кръг от зяпачи, събрали се под дъжда. Когато тълпата се разпръсна, съгледах Фермин, който бе коленичил на земята и придържаше Салгадо. Отворените очи на стареца се взираха в дъжда. Една жена, която тъкмо влизаше във фоайето, притисна ръка към устата си.