Кръвна песен

— Шубе ги е — отбеляза Кейнис.

— И с право — каза Баркус.

Вейлин хвърли поглед към Ал Хестиан. Маршалът не бе свикнал на унижение и се тресеше от гняв.

— Ти! — Той посочи един от войниците. — Намери капитан Хинтил. Кажи му да доведе ротата си.

— Цяла рота!? — Баркус сякаш дори се зарадва. — Оказвате ни голяма чест, милорд!

Неколцина в тълпата се засмяха, което разгневи Ал Хестиан още повече.

— Ще бъдете одрани живи за това! — Гласът му бе преминал почти в пищене. — Не се надявайте, че кралят ще ви дари с бърза смърт!

— Пак ли говорите от името на баща ми, маршале?

От струпаните зяпачи излезе висок червенокос младеж. Дрехите му бяха обикновени, но с отлична изработка и в поведението на тълпата имаше нещо странно. Хората наведоха очи и глави, а неколцина коленичиха. Вейлин се стъписа, когато Кейнис и Ястребите направиха същото.

— Коленичете, братя! — изсъска Кейнис. — Почетете принца.

„Принц?“ Вейлин си спомни сериозния младеж, с когото се бе запознал в двореца преди много години. Принц Малциус бе станал почти толкова висок и широкоплещест колкото баща си. Вейлин се огледа за войници от Кралската гвардия, но не видя никой. „Принц, който ходи сам сред народа.“

— Вейлин! — настоя Кейнис.

Той се смъкна на коляно, но принцът махна с ръка.

— Няма нужда. Изправете се. — Усмихна се на коленичилото множество. — Земята е кална. — След това се обърна към Ал Хестиан. — Що за неразбория е това?

— Предателско дело, ваше височество. — Ал Хестиан се изправи, лявото му коляно бе оцапано с кал. — Тези момчета нападнаха хората ми, за да спасят затворника.

— Проклет лъжец! — избухна Баркус. — Дойдохме да помогнем на братята си, които бяха нападнати… — Замълча, когато принцът вдигна ръка. Малциус огледа сцената, ранените войници и лежащия в безсъзнание Норта.

— Вие с брат ти предатели ли сте, както твърди лорд-маршалът?

Вейлин забеляза, че очите му не се отделят от Норта.

— Не съм предател, ваше височество — отвърна Вейлин, опитвайки се да не показва следи от страх и гняв. — Нито пък братята ми. Те са тук, за да ме защитят. Ако някой трябва да носи отговорност, то това съм само аз.

— А раненият ти брат? — Принц Малциус се приближи и погледна Норта със странно изражение. — Той не трябва ли да отговаря?

— Действията му… са породени от мъка — заекна Вейлин. — Ще отговаря пред нашия аспект.

— Тежко ли е ранен?

— Удар по главата, ваше височество. Ще се свести след около час.

Принцът продължи да гледа Норта няколко секунди, след което каза тихо:

— Когато се свести, му кажете, че и аз тъгувам. — Обърна се към Ал Хестиан. — Това е сериозна работа, лорд-маршал. Много сериозна.

— Така е, ваше височество.

— Толкова е сериозна, че ако задълбаем, ще трябва да забавим екзекуцията, което не искам да съобщавам на краля. Освен ако вие нямате желание.