Даровита
- Автор: Кашор Кристин
- Серия: Седемте кралства #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543572465
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Даровита». Краткое содержание книги:
Пейзажът поне разсейваше донякъде По. Той се озърташе непрекъснато с ококорени очи.
— Колко е дива тази гора! Виждала ли си нещо такова? Великолепно е!
Великолепна гора, пълна с животни, трупащи тлъстини за зимата. Лесен улов и лесен подслон. Катса обаче усещаше осезаемо, че конете се движат бавно като ума й.
— Мисля, че пеша ще сме по-бързи — заяви тя.
— Конете ще ти липсват, когато ги оставим.
— Кога ще е това?
— Според картата след десетина дни.
— Предпочитам да вървя пеш.
— Неуморна си, нали?
— Изморявам се, ако не съм спала дълго време. Или ако нося нещо тежко. Изтощих се, когато пренасях дядо ти по стълбите.
Той повдигна вежди.
— Носила си дядо?
— Да, в крепостта на Ранда.
— След цял ден и цяла нощ галопиране?
— Да.
Той избухна в смях, но тя не схвана шегата.
— Налагаше се, По. Иначе мисията щеше да се провали.
— Той тежи повече от теб.
— Да, затова се изморих, докато изкача стълбите. Ти нямаше да се измориш толкова.
— Аз съм по-едър от него, Катса. По-силен съм. И щях да се изморя, ако бях яздил цяла нощ.
— Налагаше се. Нямаше друг начин.
— Дарбата ти не се изчерпва с бойните умения — заключи той.
Тя не отговори и след един миг недоумение забрави думите му. Мислите й се върнаха към неотложния въпрос. А и как иначе, след като По беше неотлъчно до нея.
Каква е разликата между съпруг и любовник?
Приемеше ли да стане съпруга на По, щеше да се обвърже с обещания за бъдеще, което още не виждаше. Станеше ли негова съпруга, щеше да е завинаги. И независимо колко свобода й дава По, тя щеше да знае, че свободата й е подарък. Свободата нямаше да е нейна, а дар от По. Няма значение, че той никога не би си поискал подаръка обратно. Щом не произтича от нея, не е нейна.
Ако По й стане любовник, дали идеше да се чувства впримчена, притисната в ъгъла от усещането за необратимост? Или ще притежава свободата, която извира от нея самата?
Една нощ лежаха от двете страни на гаснещия огън. Изведнъж я налегна нова тревога. Ами ако вземе от По повече, отколкото е способна да му даде?
— По?
Чу го как се обръща към нея.
— Да?
— Как ще се чувстваш, ако непрекъснато си отивам? Ако днес съм твоя, а на другия ден си тръгвам без обещание да се върна?
— Катса, само глупак би се опитал да те държи в клетка.
— Но това не ми казва как ще се чувстваш, ако винаги си в плен на прищевките ми.
— Не са прищевки, а повик на сърцето ти. Забравяш за способността ми да те разбирам, Катса. Тръгнеш ли си, ще бъда наясно, че не е от липса на любов. А ако е, ще разбера, че е правилно да си тръгнеш.
— Но ти не отговаряш на въпроса ми. Как ще се чувстваш?
По замълча. След известно време отвърна:
— Не знам. Най-вероятно ще чувствам много неща. Но само едно от тях ще е тъга. А аз съм склонен да рискувам да се почувствам тъжен.
Катса се втренчи във върховете на дърветата.
— Сигурен ли си?
Той въздъхна.
— Сигурен съм.
Беше готов да рискува. Да приеме тъгата, това бе същината на въпроса. Тя не знаеше докъде ще ги отведе този път, а да продължат по него означаваше да рискуват да си навлекат всякакви скърби.
Огънят припламна и угасна. Обзе я страх. Защото докато лагерът им потъваше в тъмнина, тя усети, че също избира риска.
На другия ден Катса би дала всичко за равен, прав път, та громолящите копита на препускащите коне да потушат чувствата й. Пътят обаче се виеше на зигзаг, издигаше се по скатове и се спускаше в оврази и тя едва се удържаше да не закрещи. Нощта ги доведе до дере, където водата пълнеше плитък, спокоен вир. Мъх покриваше дърветата и земята. Обвиваше пълзящите растения, които висяха от клоните, и се сипеше във вирчето, което лъщеше, зелено като плочника в градината на Ранда.
— Не те свърта нещо — отбеляза По. — Защо не отидеш на лов? Аз ще запаля огън.
Позволи на първите животни, изпречили се на пътя й да избягат. Разчиташе, като навлезе по-надълбоко в гората и повърви по-дълго, изопнатите й нерви да се поуталожат. След доста време се върна в лагера, понесла лисица, ала нищо не се беше променило. Той седеше спокойно до огъня. Обзе я чувството, че ще се пръсне. Захвърли месото на земята до пламъците. Седна на една скала и обхвана глава с длани.