Да опитомиш планинец

Щяха ли някога да се смеят и да бъдат щастливи? Или той щеше да се върне към мрачните си навици.

Трябваше да признае, че мисълта за него като съпруг беше наистина прекрасна, и тя в действителност смяташе да го превърне в почтен мъж, както Кат беше предложила.

Приятелката ѝ се извини и излезе, за да я остави сама.

Нора се изкъпа и облече, след което събра нещата си и слезе долу.

Виктор взе багажа ѝ от нея и го занесе до фургона. Нора му благодари и се насочи към мястото, където Катарина седеше със самун хляб.

Когато Кат ѝ подаде парче, гласът на собственика на странноприемницата прозвуча в стаята като гръмотевица.

– Тук, на това място с достойни хора, не се обслужват блудници. Ако иска да се храни, може да го направи отвън с кучетата.

Никога досега, през целия ѝ живот не бе била толкова ужасена или обиждана.

Няколко души от редовните клиенти я погледнаха с любопитство.

Гърлото ѝ се стегна от силно чувство за срам, което беше подсилено от погледите, насочени към нея. Слабият, плешив собственик я хвана грубо за ръката и я изблъска към вратата. Едва беше направил и една крачка, когато висока сянка се надвеси над тях. Нора погледна нагоре, за да види как Юън се взираше с ярост в мъжа.

Той изви ръката на собственика, за да я пусне и го избута назад.

– Докосни я отново и, кълна се, ще откъсна ръката ти и ще те пребия с нея.

Собственикът преглътна от страх, но жена му продължи вместо него.

– Позволено ни е да обслужваме, когото решим. И ние няма….

– Ако още веднъж обидиш съпругата ми, жено, ще се погрижа да те бичуват.

Нора не можа да разбере, кой беше по-шокиран от думите на Юън. Тя или собственика на странноприемницата, или циганите.

– Аз… аз съжалявам, милорд – собственикът побърза да се извини. – Видях я да се насочва към стаята на другата дама и предположих, че не сте женени. Затова, когато я забелязах да излиза от стаята ви тази сутрин, помислих, че тя…

– Бяхме скарани, когато пристигнахме.

– Милейди, моля ви, простете ми – мъжът се обърна към съпругата на Юън. – Бързо, Айда, донеси на милейди и милорд пържола и яйца.

Съпругата му побърза да изпълни заръката, докато собственикът ги заведе до масата, където Катарина все още чакаше.

Кат се извини и накара Бейвъл, Пейгън и Лисандър да станат и да тръгнат с нея.

– Но ще носят пържола – измърмори Лисандър.

Катарина го изгледа гневно.

– Няма да можеш да я изядеш, ако те бия по главата, докато припаднеш. Сега мърдай.

Той се изправи с неохота.

След като останаха сами, Нора взе ръката на Юън в своята и я стисна.

– Благодаря.

Юън кимна.

– Извини ме, че не можах да измисля по-добра лъжа и наистина съжалявам, че се отнесоха така с теб, заради мен. – Можеше да види срама, който тя се опитваше да скрие. – Нора, аз…

Юън се спря, преди да се изкара още по-голям задник. Почти ѝ беше предложил.

Това беше последното нещо, което можеше да направи. Дори не знаеше към кой клан принадлежи.

Имаше етикеция, която трябваше да се спазва, ако искаше тя да бъде негова.