Да опитомиш планинец

Не можа.

Болката от тази мисъл беше прекалено силна. Не, щеше да я задържи при него без значение от последиците. Тя беше единчкото хубаво нещо в живота му. Единственото, което го правеше щастлив и никой нямаше да му отнеме това.

Не и без бой.

Нора забеляза решителността в стегнатата челюст на Юън, докато той забързваше тласъците си.

– Добре ли си? – попита го тя, любопитна какво бе причинило внезапната промяна у него.

– Да, любима – отвърна той, наблягайки на думите си с тласъци. – Когато съм с теб, винаги съм добре.

Тези му думи я накараха да се разтопи. Обгръщайки раменете му с ръце, тя го задържа близо до себе си, наслаждавайки се на горещата му гола плът, притискаща се в нейната.

Нора погъделичка челюстта му с устни и език, докато прокарваше ръцете си по гладкия му гръб, надолу към бедрата му. Разпери длани над възхитителните му задни части и затвори очи, докато го насърчаваше да продължи.

Тялото ѝ се стегна и потрепери, когато вече не можеше да издържа повече.

Стенейки силно, тя се остави на оргазма и задържа Юън близо до себе си, докато и последният трепет не премина през нея.

Той взе лицето ѝ в ръце и я целуна страстно. След това тя го усети. Юън изръмжа, целувайки я, докато собственото му освобождение не го завладя.

Той се зарови дълбоко в нея и замръзна.

– О, девойче – простена в ухото ѝ. – Наистина няма нищо по-добро от това, да те усещам в леглото си.

– Няма нищо по-хубаво от това, да те усещам в себе си – лицето ѝ се изчерви, след като осъзна какво беше казала.

Но в момента, в който видя приветливото и задоволено изражение на лицето му, смущението ѝ се изпари.

Той я целуна нежно, след което се отдръпна. Завъртя се по гръб и я придърпа в прегръдката си.

Нора се отпусна на гърдите му, заслушвайки се в ударите на сърцето му под бузата ѝ. Плътното туптене беше толкова успокояващо. Искаше ѝ се да може да лежи така завинаги.

Рисуваше кръгове по гърдите му и разсеяно си играеше със зърната му.

– Продължавай да правиш това, Нора – каза той пресипнало, – и никой от двама ни няма да спи тази вечер.

Това беше закана, която той добре изпълни преди да се съмне.

Почти се беше развиделило, когато Юън най-накрая заспа, сънувайки нещо, за което не беше помислял от много дълго време.

Сънува себе си у дома с Нора. Видя я с децата му и за първи път, след като Айзобел беше заминала с любимия си, той се осмели да се надява за мечта, която бе изгубил.

Дори в съня си, можеше да я усети до себе си, да почувства топлия ѝ дъх върху кожата си. Намираше утеха в нея и в знанието, че щеше да бъде негова.

Никой никога нямаше да ги раздели.

Късната следобедна светлина, прокрадваща се в стаята, събуди първо Нора. Тя се прозина и погледна към Юън, за да види, че той все още спи дълбоко.

Беше напълно гол.

Лицето ѝ пламна, но тя не можеше да извърне поглед от дългите му, стройни крайници, изпъкващи със здрави мускули. Бронзовата му кожа изглеждаше пищна върху белите ленени чаршафи и това караше устата ѝ да се навлажнява.